вторник, 20 ноември 2018 г.

Дуа

 
Няма човек сред вярващите, а дори и сред неверни­ците, който да не е преживял злополука, да не е изпадал в беда, за­труднение или безпокойство, поради което да не е търсил помощта на Аллах.
В резултат на една сърдечна молба за помощ от Аллах човекът се успокоява вътрешно и неговото безпокойство изчезва.
След затрудненията Всевишният Аллах дарява облекчение.
След немотията идва изобилие.
При все това има благодарни хора, споменаващи доброто, и усещащи сърца, изпълващи се с вяра.
Необходимо е да се признае, че не съществува човешко същество, което да не е търсило помощта на Аллах, когато изпадне в затруд­нение.
Свещеният Коран на много места се спира на тази особеност:
Кажи: „Мислите ли, че ако ви се е явило наказанието на Аллах или ви се е явил Часът, ще зовете друг освен Аллах, ако говорите истината?"
Да, Него ще зовете и Той ще премахне онова,  за което зовете,  ако е пожелал,  и ще забравите онези, с които Го съдружавате.
[6:40,41]

И ако беда засегне човек, той Ни зове на хълбок или седнал, или прав.
А щом снемем от него бедата му, отминава, сякаш не Ни е зовял заради бедата, която го е засегнала.
 Така бе разкрасено за престъпващите онова, което вършат.
[10:12]

И когато ви засегне беда в морето, онези, които зовете, изчезват, освен Него.
 А когато Той ви изведе на сушата, вие се извръщате.
Човекът е неблагодарник.
[17:67]

Той е, Който ви придвижва по суша и море.
 Когато сте на кораби и се носят с хората при попътен вятър, и те му се радват, връхлита ги бурен вятър и вълните ги връхлитат от всички страни, и мислейки, че са обградени, зоват Аллах, предани Нему в религията:
„Избавиш ли ни от това, непременно ще сме от признателните!"
 А щом ги избави, ето ги - сеят развала по земята в безправие!
О, хора, вашата развала е срещу самите вас.
Наслаждавайте се на земния живот!
После при Нас е вашето завръщане и ще ви известим какво сте вършили.
[10:22-23]

Кажи: „Кой ще ви спаси от тъмнините на сушата и на морето, щом Го призовете със смирение и дори в уединение:
„Ако Той ни спаси от това, непременно ще сме от признателните."
Кажи: Аллах ви спасява от това и от всяка горест, а после пак съдружавате."
[6:63-64]

Неопровержима истина е, че Аллах спасява дори неверника от затруднение, когато се помоли за помощ, и му осигурява спокойствие:[нима съдружавания е по-добър]  или  Онзи, Който откликва на бедстващия, ако Го позове...
[27:62]

Случките с отделни хора, които самите те разказват, са силно свързани с този довод.
Не съществува нито един човек, който да не е изпадал в подобна ситуация.
 Аз, ти, той... ако си представим само няколко от ежедневните хиляди ситуации.
 Те показват, че човек не е сам и че Аллах е негов спасител, при условие че заслужава да бъде спасен. Това показва, че молбата на молещия не ще бъде оставена  без отговор, а тъй състрадащото сърце ще бъде прието от Аллах.
Нима има по-голяма беда от тази Аллах да изостави човека?
 С цялото си същество при такива случаи човекът проследява въздействието на Силата на Аллах. Нека изредим няколко случая:

1. Английският вестник Р. Д. с дата 1 октомври 1944 г. излиза със статия под заглавие
:
 „Вярвате ли в служенето и молбата?", в която се казва:
Съвсем ясно се вижда, че в никакъв случай не може да се отрече силата на въздействие на молбата.
 Не буди учудване фактът, че когато хората изпаднат в затруднение или в беда, на всяка цена търсят помощта на някаква сила.
Странно е, че към това се отнасяме с учудване.
Моряците и пилотите, които се молят, правят фактически това, което Линкълн е извършвал в най-горещите моменти на гражданската война:
 „Без помощта на Бог, който е с мен, нямам сила да се спася.
Без тази помощ не съм в състояние да постигна успех."
На Земята не съществува създание, притежаващо необходима­та духовна способност, което да не се обръща към една голяма си­ла.
На път за Австралия майор Алан Л. бил уверен, че са загубени, когато се наложило да кацнат в морските води заедно с още девет души.
 Описвайки това положение, той отбелязва:
„След като пред нас остана само възможността да се качим в гумена лодка, първо се поколебахме. Нямахме нито парче хляб, нито капка вода.
Когато всички бяхме обзети от тревога, артилерийският сержант Алберт се беше унесъл в молитви, устните му мърдаха и той постоянно повтаряше, че Бог го чува и ще ни помогне.
 Бяхме принудени да чакаме съдбата под изгарящите лъчи на слънцето.
Устните ни се напукаха, езиците ни надебеляха.
Въпреки това ние се опитахме да подражаваме на молбите му.
След три дни, преди да настъпи вечният мрак, като че ли виждахме някакъв малък остров.
Когато се сбъдна това, което желаехме в сърцата си, не повярвахме.
След малко голи хора с три лодки се приближиха към нас.
Тези чернокожи хора с къдрави коси обясняваха в изумление, че са австралийски рибари, били излязли на стотици мили, завлечени в тези безмълвни места, не по тяхна воля, предвождани от потаен предводител, който ги тласнал в тази посока.
Ние, които ги слушахме, вече бяхме спасени."

2. На 10 януари 1965 г. следобед в три без петнадесет радио Дамаск прави преглед на английския „Медицински вестник".
Вес­тникът беше поместил материал с подписа на самия доктор, преживял случката.
Болен от неизлечима болест младеж цели три­найсет години се лекувал и накрая лекарите вдигнали ръце, тъй като   намесата   им   нямала   положителни   резултати. 
  Когато разказващият случката лекар се явил при пациента за последен преглед, открил че не е останал и лъч надежда.
Безнадеждно болният казал на лекаря:
— Никаква надежда ли няма, докторе?
 Лекарят му отговорил:
— Има една-единствена надежда и тя е в небесата. Опитай с молитва. Не знаеш ли да се молиш?
Младежът се молел за първи път.
 След една седмица, когато лекарят отново дошъл при болния, го намерил в добро състояние и се убедил, че болестта, която лекарите не са успели за толкова години да победят, си била отишла.

3. Да отделим място   и на разказа на един египтянин, който през 1951-1954 г. участвал заедно с двама другари в нощна военна акция за Суецкия канал  в една равнина.
Имало луна, ясно небе и равен терен.
 Тези обстоятелства давали възможност врагът да ги подложи на обстрел.
 Единият от тримата се изправил с отворени ръце към небето, казвайки:
„О, Аллах, за теб не е трудно, изпрати ни облак!"
Не минало много време, и наистина, най-неочаквано се появил облак, който закрил Луната така, че всичко наоколо потънало в мрак.
 След това те спокойно изпълнили задачата и живи и здрави се върнали обратно.
Всички знаем, че Англия, франция и Израел нападнаха Египет.
Когато Порт Саид гореше в пламъци, хората в своята безпомощ­ност молеха Бога за спасение.
Тогава падна обилен дъжд, който угаси всички пожари.

4. Това са истини, които винаги се разказват сред хората.
Няма нито един мюсюлманин, който да не е преживял подобни случаи.
Когато са затворени всички пътища, търсим закрила единствено при Аллах.
Ето така, щом Аллах приеме нечия молба трудностите изчезват.
Най-ярък довод е приемането на молбата при суша, когато мюсюлманите отправят специална молитва за дъжд.
Естествено, за това са необходими определени изисквания като покаяние, молитва и молене, които трябва да бъдат приложени.
От времето на пророка до днес много хора преразказват случки, свър­зани с отправени от самите тях молитви, които Аллах чува.
Онези, които изследват подобни случки, потвърждават, че повечето от тях са достоверни.
Доводът за приемане на молбата ще се актуализира постоянно в зависимост от обстоятелствата.
Всички тези случки свидетел­стват за съществуването на велико същество, което вижда и чува онези, които отправят зов към него.
Това същество изпълнява молбата на всеки, който го помоли, без разлика дали е мюсюлманин или неверник.
Молбата на всеки мюсюлманин, който спазва правилата за молене, винаги се приема.
< !--[if !supportLineBreakNewLine]-->
< !--[endif]-->

И когато Моите раби те питат за Мен - Аз съм наблизо, откликвам на зова на зовящия, когато Ме позове.    Нека и те Ми откликнат, и нека вярват в Мен, за да се напътят!!
[2:186]

И рече вашият Господ: „Зовете Ме,  и Аз ще ви откликна!
[40:60]

Какви дуи(молитви) можем да четем за болни ?



 Мухаммед(С.А.С.) ни научи на някои дуи(молитви) в такива случаи,
чрез които Аллах Лекува болните,отслабва болестта,
Възнаграждава тези които търсят Помощ от Него,
дори в много случаи Премахва болестта на пълно,независимо каква е тя.
Това е част от Милостта на Аллах към Уммета на Неговият Любимец Мухаммед(С.А.С.)тоест към нас.
Аллах Описва Неговият Пратеник по Следния Начин :
,,Дойде вече Пратеник при вас измежду вас самите.
Тежко е за него вашето затруднение,
загрижен е за вас,към вярващите е състрадателен,милосърден.‘‘
(Сура Тевбе 128 Айет) 
Сред това,Той(С.А.С.) ни научи,на следното: 

1.Четете Сура Фатиха
Предава се от Абу Саид Ал Худри(р.а.) 
че Мухаммед(С.А.С.) описва като Рукийе(Лек- Сура Фатиха),
тази практика я одобри и Сахабите на Мухаммед(С.А.С.), който я чете, 
като Рукийе за някой, който е бил ухапан от скорпион.
 Бухари (2156) и мюсюлмани (2201)
Ибн ал-Кайъм казва:
"Аз бях в Мека, и бях болен и не можах да намеря лекар и лекарство,
 така че аз започнах да чета Сура Фатиха.
 Взех малко вода Замзам и многократно четох над нея Сура Фатиха .
Бях напълно Излекуван от Аллах, 
след това започнах да го правят всеки път,
 когато усетя някоя болка, и от това получавах много ползи 
"Заад ал-Махди (4:164). 

2. Предадено от Айша (Аллах да е Доволен от нея), 
че когато един от тях се разболял, 
Пратеника на Аллах (С.А.С.) избърсал дясната си ръка и казал:
 ,,АЗХИБ БАС РАББИЛ НАС ВЕШФИ ЕНТЕ АЛ ШААФ ЛЯЯ ШИФА ИЛЯ ШИФААЕКЕ ШИФАЕ ЛЯЯ ЙУГАДИРУ СЕКАМЕ"
(Я РАББИ АЛЛАХ ТИ СИ ТОЗИ КОЙТО ОСТРАНЯВАШ ВРЕДИТЕ,
И ДАРЯВАШ ХОРАТА С ЛЕК И НЯМА ЛЕЧЕНИЕ,
ОСВЕН ВАШЕТО ЛЕЧЕНИЕ,ОТ КОЕТО НЕ ОСТАВА НИКАКВА БОЛЕСТ.‘‘
(Бухари (5675) и мюсюлмани (2191). 

3. Предава се,пак от Айша(р.а.): 
"Ако някой от семейството беше болен, 
Пратеника на Аллах (С.А.С.) духаше към него и прочиташе Сурите Фелек и Нас. 
Когато той се разболя от фаталната болест, 
аз стоях при него,и го избърсвах със собствената му ръка, 
защото тя е по-блажена от ръката ми. "
 Бухари (5735) и мюсюлмани (2192). 

4. Предава се, 
че "Усман ибн Aбил Анас ал-Сакафи се оплаква на Пратеника на Аллах (С.А.С.) за болката която чувства в тялото си,
 тъй като станал мюсюлманин. 
Пратеника на Аллах (С.А.С.) му казал:
" Сложи ръката си върху част от тялото си, там където те боли и кажи:
 "Басмаллях(С Името на Аллах)" три пъти и след това седем пъти:
 ЕУЗУ БИЛЛЯХИ ВЕ КУДРЕТИХИ МИН ШЕРРИ МА ЕШХИДУ УХАДИР
(ТЪРСЯ УБЕЖИЩЕ ПРИ АЛЛАХ ДА МИ ПРЕМАХНЕ ЗЛИНИТЕ КОИТО СРЕЩНАХ И ОТ ТОВА КОЕТО СЕ СТРАХУВАМ)
( Предадено от Муслим (2202). 

5. Предава се от Абу Саид Ал Худри (Аллах да е Доволен от него), 
че Джибрил(р.а.) стигна до Пейгамбера(С.А.С.) и Той(С.А.С.) попита:
" Да не си болен? "Той отговори:" Да. "
 Той(С.А.С.) Изучи тази дуа(молитва)
БИСМИЛЛЯХИ ЕРКИК МИН КЮЛЛИ ШЕИН ЙУДИК МИН ШЕРРИ КЮЛЛИ НЕФСИН АЙАЙНИ ХАСИД АЛЛАХ ЙЕШФИКЕ БИСМИЛЛЯХИ ЕРКИЛЛЯХИ ЕРКИК:
 "С Името на Аллах, Умолявам го за всичко, 
което е вредно за нас, от злото на всяка душа от лоши очи,
Аллах да те Изцели,С Името на Аллах, Умолявам го.- (2186)

6. Предава се, че Абу Дарда "(Аллах да бъде Доволен от него) :
" Чух Пратеника на Аллах (С.А.С.)да казва:
 ,,Този, който е болен, нека да каже:
" О, Господарю Наш,Господар на небесата и земите,Твоето Име е Свято ,
 Твоята Воля се изпълнява на небесата и на земите,
Ти си ни Дал благодатта на земята,
както и благодатт на небесата.
Прости гюнаховете ни. Ти си Добър Господар.
 Изпрати Милост към нас и Премахвай болките ни.‘‘
и след това Аллах ще Възстанови болния. 
Предаден от Абу Дауд (3892), класифициран като Сахих от ал-Хаким в "Aл-Mустедрак" (4:243) и класифициран като Хасан от Ибн Tеймие в "Мажму Ал Фатауа" (3:139). 

7.Предава се от Ибн Аббас (Аллах да бъде Доволен от него),
 че Пейгамберът Мухаммед (С.А.С.) е казал:
 "Тези, които отиват, за да посетят болен човек,за който не е настъпил още смъртния час,и седем пъти изрече следната дуа(молитва) към Аллах:
ЕСЕЛЮЛ-ЛАХЕЛ-АЗИМ,РАББЕЛ-АРШИЛ-АЗИМ ЕН ЙЕШФИЙЕК‘‘(Я РАББИ АЛЛАХ,ГОСПОДАРЮ НА АРША,ИЗЛЕКУВАЙ ГО!БОЛНИЯТ ОЗДРАВЯВА.) -Предаден от Абу Дауд (3106), класифициран като Сахих от Ал-Науауи в книгата "Ал Aзхар"
 (стр. 180) и Aлбани в "Сахих Абу Дауд.". 
Тези дуи се учат както за себе си,така е позволено и за други хора.
Човек сяда при болния и с тих глас започва да ги учи по няколко пъти,
може и да духа срещу болния,като изучи веднъж дуата.
Така въздействието е по-силно. 
Ибн ал-Кайъм казва: 
"Рукийе за да има силен ефект,
трябва да идва от сърцето и от устата ,
 така че ако това е придружено от една малка част от дишането и слюнка,
 ще има по-силно въздействие". 
"Заад-Махди" (4:164 ).

Но най-важното трябва да се извърши със искрена дуа към Аллах ,
 и да се търси най-подходящото време за това,
когато молитвата(дуа) е Приета от Аллах.
Защото когато човек вдига ръце в дуа към Аллах, 
Аллах не иска ръката на човек да Остави празна.
Ние не трябва да прибързваме в очакване на отговор,
 и Аллах може да забави отговора за причините,Известни само на Него , 
така че трябва да бъдем търпеливи и да имаме силна вяра.