КЛЮКАРСТВО И ОДУМВАНЕ
Клюкарство е да кажеш за твоя брат нещо, което той ненавижда, независимо дали се отнася за тялото, вярата, характера, родителя, детето, съпругата, слугата, дрехите или за нещо друго, свързано с него. Всевишният Аллах казва:“О, вярващи, много странете от подозрението! Понякога подозрението е грях. И не се дебнете, и не злословете един за друг! Нима на някого от вас ще се хареса да яде плътта на мъртвия си брат? Вие се отвращавате от това. И бойте се от Аллах. Аллах е приемащ покаянието, милосърден.” /Худжурат 12/Не е допустимо човек да говори за своя брат нещо, което му е неприятно, дори това да е вярно. Много хора казват: “Ние говорим само онова, което съществува, не лъжем.” И си мислят, че това не е одумване, а в същото време това е същността на одумването. Ако онова, което говориш, не е вярно, това е клевета.Според достоверен хадис, предаден от Ебу Хурейра, пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи ве селлем) е забранил одумването, като е казал:“Знаете ли какво е одумването?”Отговориха: “ Аллах и Неговия Пратеник най-добре знаят.”А той рече: “Да споменеш за твоя брат онова, което той ненавижда.” Рекоха: “А ако онова, което казваме, е истина?”Рече: “Ако онова, което си казал е истина, това е одумване, а ако не е - е клевета.” / Муслим 2589/Що се отнася до клюкарството, то е разнасяне на казаното от един сред повече хора с цел да ги разединиш. То е една от причините за гняв у Аллах и наказанието Му.В хадис, предаден от Ибн Мес`уд (радийеллаху анху), пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи ве селлем) казва:“Да ви известя ли гневът (на Аллах) срещу кого е? Срещу клюкаря, който разнася клюки сред хората.” /Муслим 2606/А в хадиса на Ибн Аббас (радийеллаху анху) се казва:“Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи ве селлем) мина покрай два гроба и рече:“И двамата биват наказвани, но не за големи грехове. Единият не се е предпазвал от урината си, а другият е клюкарствал.”/ Бухари 292/
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
„Най-мразените хора от Всевишния Аллах са покварените, които говорят лоши думи.”
/Хаким – 1/12/
Предава се от Ибн Аббас,
Аллах да е доволен от него,
че Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ казва:
“Който разказва сън, който не е видял,
ще му бъде повелено (в Деня на Равносметката) да завърже две зърна ечемик, но никога не би могъл да го направи.
Който подслушва разговорите на хората,
и те не одобряват това
или се опитат да се отдалечат от подслушвача
– ще му се излее разтопена мед в ушите в Деня на Равносметката.
И който рисува (одушевена) картина ще бъде наказан
и ще му бъде казано да й вдъхне живот ( в Деня на Равносметката)
и никога не ще може да го направи.”
(Бухари)
" Показани ми бяха греховете на моята общност
и не видях по-голям грях от това
човек да научи сура или айет от Корана
и после да го забрави!"
(Тирмизи)
Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, е казал:
"Не си завиждайте един друг, не изпитвайте ненавист един към друг, не подслушвайте беседващи, не бъдете скъперници, егоисти, алчни и користни.
Не търсете недостатъци в другите хора, не преувеличавайте цената на стоката, която вие не желаете да закупите, не се изоставяйте един друг, не се карайте, не роптайте по повод сделките на друг измежду вас.
Бъдете братя, раби на Аллах!
Той ви е заповядал: мюсюлманинът е брат на мюсюлманина, той не го притеснява, не го оставя без помощ и не го презира "
/Този хадис е сведен от Муслим/.
Веднъж Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, попитал хората:
"Знаете ли вие, какво е това хула (гайбет)?" Те отговорили:
"Аллах и Неговият Пратеник занаят по-добре ". Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал:
"Това е да споменаваш своя брат по вяра с качества, които не биха му харесали. "
Тогава някой попитал:
"А ако моят брат наистина притежава онова,
което аз казвам?".
Аллах(Дж.Дж.) във Св.Коран в Сура Маиде Казва:
,,О,вярващи,виното(алкохолните напитки)игрите на късмет,идолите и стрелите за гадаене са шейтански мръсотии
.Странете от тях,за да сполучите!Шейтаните чрез пиенето на алкохол и чрез комара искат да ви направят врагове един на друг,да ви скара.
И пак шейтаните са тези,които желаят да ви възпрат да споменавате Аллах,да не кланяте намаз и да молите за опрощение.
Няма ли да престанете да пиете алкохол и да играете комар?.''
Наистина алкохолните напитки са една беда за човека,както на този,така и на отвъдния свят.
Пейгамберът Мухаммед(с.а.с.) казва:,,че употребата на алкохол е причина за много социални беди и загуби,това е обществено бедствие.'
'И наистина,ако погледнем затворите вътре ще видим,че мнозина от тези,които са вътре са за престъпления извършени поради употреба на алкохол.
Алкохолът е причина за извършване на много дръзки,долни и непристойни деяния.
Уважаеми мюслюмани,нека се постараем да не попадаме в жестоките и коварни лапи на алкохола.
Ако се пристрасти човек към алкохола горко му.
Защото изгубва имот и стока,погубва себе си и семейството си.
Принуждават жените и децата им да ги чакат незнайно колко време.
И започват семейните скандали.
Някои от хората които употребяват алкохол,бият жените и децата си и в края на краищата семейството се разтурва.
Жените остават самотни,а децата без бащи.
Исляма Забранява всичко,което е вредно за здравето и безполезно.80 на сто от страдащите от умствена недостатъчност,епилептици,луди,убийци,крадци са пристрастени към алкохола.
Така,че уважаеми братя мюслюмани,от всичко казано до сега виждаме,че употребата на алкохолни напитки не носи само лична вреда,но вреди и на обществото.
Така че този,който обича и уважава себе си родителите си,децата и семейството си,уважава обществото и обича родината си,трябва да се въздържа от употребата на алкохолни напитки.
Мухаммед(с.а.с.)казваПредпазвайте се от пиенето на алкохол.
Защото алкохола е майката на всяко зло.
''Човек когато е пиян е като следните животни:Като лъв е безстрашен,упорит,храбър ежи се;Като тигър е дразнителен,мрачен и злобен;Като куче заядлив,готов да се кара и заяжда;Като мечка силен,буташ го и пада;Като лисица е хитър и отмъстителен;Като петел пее различно и понякога плаче и Като чакал мръсен и може да се напикае без да усети.
Човек който употребява алкохолни напитки притежава десет презрени качества:
1-Когато се напие става щур и присмех за децата
2-Той унищожава своето богатство
3-Става причина да се скара с близки и приятели
4-Отбива времето за намаз
5-Има склонност да извърши прелюбодеяние
6-Алкохола е ключ към други злини
7-Записващите меляйкета се измъчват когато пие
8-Може да напсува Мухаммед(с.а.с.)
9-Не му се приемат дуите и
10-Най-опасното е,че може да умре този който пие алкохолни напитки без иман(вяра) без да изрече
ЛЯ ИЛЯХЕ ИЛЛЕЛЛАХ МУХАММЕДУР РАСУЛЮЛЛАХ
Изкупление за злословие и покаяние
Знай, че всеки, който извърши грях, трябва да се разкае за това.
Покаянието в отношенията с Аллах трябвада отговаря на три условия:
1. Човека трябва да прекрати извършването на греха незабавно.
2. Трябва да изпитва угризения и страдания за това, което е направил, и
3. Трябва да реши никога да не прави греха отново.
Покаянието в отношенията с хората трябва да отговаря на горните три условия, заедно със следното, четвърто:
4. Да прекрати всяко притеснение, което е причинил или да поиска прошка.
И така, задължението на извършилия злословие,
е покаяние в съответствие с тези четири условия,
защото злословието засяга и правата на човека и затова трябва да поиска прошка от този,
за когото е злословил.
Достатъчно ли е да се каже на човека:
„Аз злослових за теб и те моля да ми простиш този грях“ или трябва да се съобщи какво е говорил?
На това учените от Шафи’ мадхаб дават две гледни точки:
Първата: Казването на това, което е говорено, е условие.
Ако той е опосрен без да казва какво е говорил, прошката е недействителна, както би бил опостен за кражба на неидентифицирани пари.
Втората: Осведомяването на човека за казаното не е условие, защото той можеда не издържи на това и да не прости.
Затова знанието за това не е узловие, за разлика от примера с откраднатите пари.
Първото мнение е по-силно, защото хората могат да прощават определени злословия, а други – не.
Ако жертвата е мъртва или отсъства, човека се освобождава от необходимостта да иска прошка.
Но учените казват, че трябва много да се моли за него и да иска прошка, като извършва много добри дела.
Знай, че не е задължение на този, за когото са злословили, да прости на злословилия това.
Защото да се даде и вземе е право, така и избора за това. Все пак е желателно (мустахаб) да се прости, за да се освободи брата мюсюлманн от този грях и за да бъде щастлив да получи голямата награда за прошка и любов от Аллах.
Аллах Всевишния е казал:
„...които раздават и в радост, и в беда, и за сдържащите гнева си, и за извиняващите хората,
- Аллах обича благодетелните“.
(Ал Имран, 134)
като си напомни, че: „Това в ече се е случило и нищо не може дасе направи за това.
Затова ще е неправилно да не се даде шанс да получи награда и да не простя на брата си мюсюлманин“.
ллах казва:
А който търпи и прощава, това е от значимите дела.
(Аш-Шура, 43)
И е казал:
Придържай се към снизхождението...
(Ал-Араф, 199)
Съществуват много аят, подобни на приведените по-горе.
В достоверен хасис, че Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал:
„Аллах поддържа раба (Си), докато раба поддържа брата си“.
Аш-Шафи, Аллах да го помилва, е казал: „Този, когото търсят, за да зарадват, а той не се радва, че шейтан“.
И споменатото поощряване на човек да прости злословието, е правилното.
Що се отнася до казаното от Саид ибн Ал-Мусаийб:
„Не прощавам на тези, които ме притесняват“ и това, което Ибн Сирин е казал: „Не му забранявам това и не му разрешавам това, защото Аллах му е забранил злословието, а аз никога няма да разреша това, което Аллах е забранил“ – това е недостоверно, защото е грешно.
Това е защото човек, който прощава на някого, не му разрешава нещо забранено.
Той само упражнява правото на възмездие, което му е дадено.
Текастовете от Корана и Сунната ясно указват, че е желателно да се прощава и да се използува правото на възмездие, което е установено за дадения случай.
Възможно е думите на Ибн Сирин да означават:
„Не позволявам да се злослови за мен“.
Това би било правилно, защото човек обикновено казва:
„Този, който е злословил за мен трябва да изчистви петното от честта ми“ и това означава, че не позволява това да се случи.
По-скоро той забранявана други да злословят за него, както и забранява други да бъдат наклеветени.
Гневът е от естеството на човека и негово вродено качество, но мюсюлманинът, който е свързан с най-възвишеното царство опазва душата си от него и отблъсква неговото зло като се отдалечава от причинителите му, за да не се случи и за да го излекува, когато се случи:
а) причинители на гнева;
Те са много и разнообразни, такива са: високомерието, придаването на важност и самохвалството; присмиването и подиграването с другите; многото шеги, особено когато са без право; споровете и намесата в неща, които не го засягат; стремежът към прекалени Богатства или високи звания. На мюсюлманина е препоръчано да се избави от тези порицавани нравствени качества, да се извиси над тях и да се възпита в техните противоположности.
б) лекуване на гнева.
Постига се с много неща, посочени от исляма. Ето някои от тях:
● Да упражнява себе си да се окачествява с похвални нравствени качества, като: благоразумието, търпението, внимателното постъпване във всичко, да обмисля преди да направи нещо или да отсъди нещо. Нашият пример за подражание в това е Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари). Ето Зейд ибн Си‘ана, преди да приеме исляма, идва при него, изпитва в него качеството на пророчеството, и че неговото благоразумие изпреварва гнева му, а голямото невежие на невежия само увеличава неговото благоразумие. Много грубо Зейд иска от него да погаси дълга си преди да е настъпил уговореният срок, но Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) го посреща много приветливо, с усмивка на уста. Тогава ‘Омар (Аллах да е доволен от него) ругае човека, Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) му казва, като учител и възпитател на него и на човека: “Аз и той имахме по-голяма нужда не от това ей, ‘Омар. Трябваше да ми наредиш с добро да си заплатя дълга и трябваше да му наредиш с добро да поиска да му се изплати дължимото”. След това наредил да му се изплати дължимото и да се добави над правото му, в замяна на уплахата, която изпитал от страна на ‘Омар (Аллах да е доволен от него). И това било причина за приемането му на исляма (Аллах да е доволен от него) и избавянето му от гнева на Всемогъщия и Велик Аллах и Неговия огън. Това е предадено от Ибн Хиббāн, Хāким и Табарāни.
● Да запази самообладание и да устои, ако бъде разгневен. Нека си спомни за последствията от гнева и предимствата на сдържането му и извиняването на злодея: “…и за сдържащите гнева си, и за извиняващите хората, – Аллах обича благодетелните”, (Āли ‘Имрāн: 134).
В хадис, предаден от Ахмед, Абу Дāуд, Тирмизи и Ибн Мāдже се казва, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Който сдържи гнева си, когато е в състояние да го излее, Аллах ще го призове в Съдния ден преди останалите твари, за да му даде правото да избере която пожелае от жените за обитателите на Рая”.
В хадис, предаден също от Ахмед се казва: “Ако някой сдържи гнева си заради Аллах, ще бъде изпълнен с вяра”.
● Да търси закрила при Аллах от прокълнатия сатана. Всевишния казва: “А ако те изкуси от сатаната изкушение, потърси убежище при Аллах! Той е всечуващ, всезнаещ”, (ал-А‘рāф: 200).
В хадис, предаден от Бухāри и Муслим се казва: “Двама мъже започнали да се ругаят при Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари), единият с почервеняло от яд лице ругаел другия. Като го видял Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казал: “Аз зная една дума, ако я изрече, ще се успокои, ако каже: А‘узу билляхи мине-ш-шейтāни-р-раджим (Търся закрила при Аллах от прокълнатия сатана)”.
Забрана за злословие и разпространение на слухове
Знай, че тези две неща са от най-презрените и отвратителни,
но и най-разпространени сред хората, тези, които са далече от тях, са малко.
Затова ще започна с тях, за да предупредя за тях.
Що се отнася до злословията (гиба) – това е да говориш за човек в негово отсъствие нещо, което на него не би му харесало (да чуе).
Било то: за тялото му, религиозни качества, мирски дела, за него самия, духовност, външност, характер,
благосъстояние, деца, баща, жена, слуга, дрехи, походка, усмивка, греховност, жизнерадост, тъга или за нещо подобно.
Няма значение дали се споменава в писмо или словесно, или го показваш с очи, ръце или глава.
За тялото, когато казваш: „той е сляп“, „има мътни очи“, „плешив е“, „нисък е“, „висок е“, „той е тъмен“.
За религиозността: „той е грешник“,
„той е лъжец“, „той е предател“, „лошо се моли“, „търпелив е към нечестността“, „лошо се отнася с родителите“,
„не дава закят колкото трябва“, „не избягва злословията“.
Що се отнася до мирските дела, е когато казваш: „има лоши обноски“,
„не мисли за хората“, „не признава другите за прави“, „говори много“, „много яде и пие“, „стои на неподходящо място за него“.
За родителите, когато казваш: „неговия баща е грешник“, „индус“, „набатей“, „негър“, „безделник“, „щур“.
Когато говориш за характера: „има лошо държание“, „той е високомерен“, „кавгаджия“, „тиранин е“, „няма воля“, „слабохарактерен е“, „безотговорен“, „той е нерешителен“.
За останалите категории може също да се каже, основавайки се на казаното вече:
„Споменаването да е в неприятен за човека контекст“.
Имам Абу Хамид Ал-Газали, основавайки се на единодушното мнение на мюсюлманските учени е казал,
че злословието е това:
„Споменаването на човек за друг (когато отсъства) на нещо, което не би му харесало да се споменава“.
Достоверния хадис, обясняващ това, ще приведен по-късно, инша Аллах.
Що се отнася до разпространяването на сплетни (намима), това е ,
когато човек предава и продължава разговор на едни хора, пред други, с намерението да всее разногласия между тях.
Това са определенията.
Отнесено до отсъждането за тези неща, единодушно е признато от учените, че те са забранени – клеветата, злословието, сплетните. Безспорните доказателства в Корана, сунната и единодушното мнение на учените указват забраната им.
Аллах казва:
„И не се дебнете, и не злословете един за друг!". (Ал-Худжурат, 12)
И Той казва:
„Горко на всеки клеветник-хулител...“ (Ал-Хумаза, 1)
От Хузайфа, Аллах да е доволен от него, че Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал:
„Този, който разпространява слухове (намима), няма да влезе в Рая“. "
От Ибн Аббас, Аллах да е доволен от него, че веднъж посланика на Аллах (с.а.с) минал покрай два гроба и казал:
„Наистина, тях (обитателите на двата гроба) ги измъчват за нещо и то е маловажно.“
Във варианта на Ал-Бухари: „Наистина е нещо важно.
Що се отнася до първия, той е разпространявал слухове (намима),
а втория не се е пазил от (капките) урина.“
Учените казват, че смисъла на думите: „...то е маловажно“ по тяхно мнение или „маловажно“ за тях, за да престане да се занимава с това.
От Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него, че Посланика на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал:
„Знаете ли какво е злословието?“ Те казали: „Аллах и Неговия посланик знаят най-добре!“
Той казал: „Да споменете нещо за своя брат (в негово отсъствие) нещо, което му е неприятно (да чуе)“.
Някой казал: „А ако моя брат притежава това, което съм споменал?“
Той, Аллах да го благослови и с мир да го дари, казал:
„Ако той притежава това, което си казал, ти злословиш за него.
А ако не притежава – си го оклеветил“.
А'иша, Аллах да е доволен от нея, разказва: „Казах на Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари:
„Ти си над Сафийа в това и това“ (някои предавачи казват, че това значи, че тя е била ниска на ръст).
Той отговорил: „Ти каза думи, които ако се смесят с морето, ще го изцапат“.
Ат-Тирмизи е казал, че това е хасан сахих. Аз казвам, че израза „изцапа“ (мазаджа) означава, че става дума за това,
че това (думите) ако се смеси с вода, ще промени вкуса и мириса ѝ рязко и ще стане зловонна и мръсна.
Този хадис представлява едно от най-големите доказателства за забранеността на злословието, ако не и най-голямото.
Аз не знам друг хадис, който да достига подобно ниво на осъждане на злословието.
„...не се е заблудил вашият спътник [Мухаммад] и не се е отклонил, и не говори той
от себе си. Това е само откровение, което [му] се разкрива...“ (Ан-Наджм, 2-4)
Молим Аллах Милосърдния за Неговата милост и прошка за всички низки деяния!
От Анас, Аллах да е доволен от него,
че Посланика на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари е казал:
„Когато бях възнесен (в небесата),
минах покрай хора, чиито нокти бяха от мед и с тях те деряха лицата и гърдите си.
Попитах: „Кои са тези хора, о, Джибрил?“
Той отговори: „Тези са, които са яли плътта на хората и са ги безчестили“.
Също се предава от Са'ид ибн Зайд, Аллах да е доволен и от двамата,
че Посланика на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал:
„Наистина една от най-лошите форми на риба (лихварство) е безчестенето на мюсюлманин без право“.
От Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него, че Посланика на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал:
„Мюсюлманина е брат на мюсюлманина: не го потиска, не му отказва помощ, не го лъже и не го унижава.
Благочестието (такуа) е точно тук (и той посочи гърдите си).
Достатъчно зло е за човека да унижава своя брат мюсюлманин.
Мюсюлманинът е изцяло неприкосновен за друг мюсюлманин: кръвта му, имуществото му и честта му“.
Ат-Тирмиди е казал, че това е хасан хадис.
Аз казвам, че няма хадис с по-голяма полза и с повече изгоди от него.
И Аллах да ни помага!
Пратеникът на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари!:
"Аллах, Всевишният, не поглежда към трима в Деня на възкресението:
Неблагодарният към родителите; жената, която се оприличава с мъжете; (аддают) този, който не ревнува семейството си; и трима не влизат в Дженнета:
“Ще дойде време, когато хората ще мислят само за пари,
а не за позволено и възбранено”,
“Подкупът ще се дава под формата на подарък,
за
отвличани на вниманието ще се убиват виновни хора” ,
“Ще се появят лъжепророци, а след мен няма да дойде пророк”,
“Когато се каже хадис хората ще ме обвинят в лъжа и ще кажат :
“Пророка не би казал такова нещо, остави хадисите, погледни в Корана”,
”Аетите, низпослани за неверниците ще се използват като доказателство за злепоставяне на мюсюлманите” ,
“Сюннетът ще бъде грозен като нововъведението,
а нововъведението ще се почита като сюннет.
Който спазва сюннета, ще остане самотен.
Който спазва нововъведенията ще има много помощници”,
“Повече от хиляда души ще се кланят в джамиите, но няма да има един вярващ сред тях”,
”Учените ще обвинят предишните учени в невежество”,
“Няма да останат религиозни учени, онези неуки, които ще бъдат представяни като капацитети в религията,
ще дават религиозни указания без да знаят, ще се стремят да отклонят всички от правия път”,
“Хората на религията ще дават религиодни указания според желанията на хората, ще казват ,че възбранените неща са позволени и позволените-възбранени, ще използват религията като инструмент за търговия и печалба”,
“Музиката ще се разпространи навсякъде, силите за сигурност ще се увеличат”, “Всеки век ще е по- лош от предходния и по такъв до Къямет нещата ще се влошават”,
“Цялото безпокойство на човека ще е стомаха му, честта му - собствеността, посоката на молене - жената, религията - парите”,
“Ще се появят вина под различни наименования и ще се смятат за позволени”,
“ Средата ще се влоши, спазването на религията ще е трудно като държане на огън в шепите ”,
“Отглеждането на кучета ще се счита за по-приемливо от отглеждането на деца”,
“Лошите жени ще се увеличат, прелюбодейството ще се разпространи сред една общност, хората ще се заразят от невиждани дотогава заразни болести”, “Богатия ще се уважава заради собствеността му, проституцията ще се разпростани, децата с неидентифицирани родители ще се увеличат,
няма да се почитат възрастните, няма да има снизхождение към по-малките.
Вълците ще се забулят в овчи кожи”,
“Докато хомосексуализма не се счита за нереден, краят на света няма да настъпи”,
“Докато не се увеличат земетресенията, безредиците и убийствата, краят на света няма да настъпи”,
“Докато лошите не покорят света, краят му няма да настъпи”,
“Човек ще се съвкуплява заедно с жена покрай пътя”
непризнателният към родителите си, пристрастеният към алкохола
и натякващият за извършеното от него благодеяние. (Имам Ахмад и АнНасаи)
