Ислямският календар

Мюсюлманската ера е започнала с великото събитие хиджра ­ преселването на Пророка Мухаммед и на неговите Сподвижници от Мека в Медина. Приемането на това събитие за начало на мюсюлманското летоброене е станало по време на халифа Омар ибн ал-Хаттаб, втория халиф след Мухаммед. Сега сме в 1395 г. след хиджра.

Мюсюлманският календар е лунарен и неговите месеци се определят в зависимост от различните позиции на луната. Всяка година съдържа дванадесет месеца. Всеки месец включва тридесет или двадесет и девет дена според положението на луната. Тези месеци са: Мухаррам, Сафар, Рабиу-л-ауал, Рабиу-с-сани, Джумада-л-уля, Джумада-с-Сания, Раджаб, Шаабан, Рамадан, Шаул, Зу-л-када и Зу-л-худжа.

Всяка седмица има един празничен ден ­ петък. Неговата важност произтича от обедната молитва, задължителна за спазване от всеки мюсюлманин, който може да присъства на нея. Има други празници, на които трябва да се обърне специално внимание:

1) Хиджра ­ преселването ­ която е в навечерието на първия ден на месец Мухаррам ;

2) Рожденият ден на Пророка, който е в навечерието на дванадесетия ден на Рабиу-л-ауал ;

3) Рамадан , месецът на говеенето, през който Коранът е бил низпослан;

4) Нощта на могъществото (или лайлатул-л-кадр ), която може да се празнува в навечерието на двадесет и третия ден или двадесет и петия, или двадесет и седмия ден от месец Рамадан .

5) Иду-л-фитр ­ празникът по повод завършването на говеенето през Рамадан ­ през първия ден на месец Шауал (Рамадан Байрам);

6. Аиду-л-адха ­ презникът на жертвоприношението, което е десетия ден от месец Зу-л-хиджа (Курбан Байрам).