Ал-Хаким е извел хадис с първоизточник
Абдуллах ибн Масуд , в който той е казал:
“Пратеника на Аллах каза:
«Винаги, когато един мюсюлманин бива сполитан от тревога или мъка и казва:
‘О, Аллах!
Аз съм Твоят раб, син на Твоят раб и
син на Твоята рабиня.
Съдбата ми е в Твоите ръце.
С мен се случва онова,
което Ти отсъдиш.
Справедливо е онова, което Ти ми отреждаш.
Моля те с всяко Твое име, с което си назовал Себе си, или си низпослал в Книгата Ти, или си го научил на някого от творенията Ти, или си го оставил скрито в знанието за неведомото при Тебе, да сториш Великия Коран другар на моето сърце, светлина на моите гърди, [причина за] прогонването на моята мъка и премахването на моята тревога и печал’, то Аллах прави така, че неговата тревога да се премахне и да се замени с радост»”.
Няма коментари:
Публикуване на коментар