Както омразата, така и завистта е една от душевните болести в човека. Тя вреди единствено на завистника, а този, на когото се завижда, е ползата, защото той се ползва от неговите добрини, които е спечелил.
Завистта е причина за лоши постъпки, прекъсване на отношения, спорове, клевети, раздори и е характерна черта на хора със слаба вяра, неверниците и лицемерите.
Завистникът не е съгласен с това, което Всевишният Аллах е отредил като благодат на другия човек и желае то да изчезне.
Това поведение е престъпление и спрямо Аллах Теаля, защото завистникът не е съгласен със съдбата, която е отредена от Аллах Субханеху уе Теаля, и се бунтува срещу Него.
Такъв човек трябва да се страхува от Аллах и да се покае за тази непристойност.
Пратеникът на Аллах (с.а.с) предупреждавайки казва:
“Предпазвайте се от завистта, защото тя изяжда добрите дела, както огънят изгаря дървата.”
/Бухари и Муслим/.
А когато човек го съблазнява чуждото благоденствие и го мечтае за себе си, без да желае изчезването му от другия човек, това е благородна завист или вид конкуренция, която е позволена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар