В наши дни, когато различните мисионерски организации засилиха пропагандната си дейност с цел откъсване от исляма на големи маси от онези прослойки, чиито верски основи са не особено стабилни, има голямо значение да се научи и да се знае истината за Хз. Иса (Иисус) и Хз. Мерйем (Дева Мария), тъй като онези, които не знаят истинската същност на проблема лесно могат да станат жертва на измамата.
В Свещения Коран името на Хз. Иса се споменава 25, а на Хз. Мерйем 24 пъти.
А на 11 места се споменава думата “месия” като прозвище на Хз. Иса. В 16 от 25-те случая той е споменат като “Иса син на Мерйем”.
След като при другите пророци не се споменава нищо за майките им, то при Иса се свързва с името на Мерйем.
А това не е случайно.
Така се подчертава, че той не е син на Аллах, а на Мерйем, с което всъщност се отрича християнското твърдение.
Фактът, че Хз. Иса се е родил без участието на баща, не означава, че той е син на Аллах.
Освен това свръхестествените чудеса, които той е извършвал, също така не доказват, че е бог.
Тъй като не само Иса се е родил без баща и не само той е бил способен да върши чудеса.
Сътворението на Хз. Адем, също роден без баща и майка, е къде къде по-интересно като факт от раждането на Хз. Иса.
Тази истина Всевишният Аллах пояснява по следния начин:
“Примерът с Иса пред Аллах е като примера с Адем. Сътвори го Toй от пръст, после му рече: “Бъди!” И той стана."
(Ал-и Имран, 59)
След като сътворения без баща и майка Хз. Адем никой не нарича “син на Аллах”, то никой не би трябвало да твърди, че Хз. Иса е син на Аллах, понеже е бил сътворен без баща.
Трябва да се знае, че Хз. Иса е човек и като всеки човек е сътворен от Аллах.
Следователно Хз. Иса е също така създание на Аллах.
Днес никой не се съмнява, че Мерйем е човек.
И много ясно и близко до ума е, че човек не би могъл да роди бог.
В сура “Ихляс”, където е дадено описание на Всевишния Аллах:
“Нито е раждал, нито е роден”, с което също така се отговаря на християните.
По-нататък в сура “Мерйем“ пък се повелява следното:
“Не подобава на Аллах да се сдобива със син. Пречист е Той! Щом реши нещо.
Той само му казва:
Бъди!” и то става.”
(Мерйем, 35)
или:
“И рекоха (неверниците):
“Всемилостивия се сдоби със син...”
“Не подобава на Всемилостивия да има син.” (Мерйем, 88-92)
В Евангелието Аллах също така се нарича “баща",
а Иса “син”, но тези думи са използвани изцяло в преносно значение.
В Евангелието думата “баща" е използвана в значение на “милостив създател”.
В турския също така доброжелателният, силният и самоотвержен човек се нарича “баба адам”.
По същия начин думата “син" е използвана в преносен смисъл.
Известно е, че думи като “сине, дъще, чедо” изразяват близост, сърдечност.
Възрастните хора също така могат да се обръщат към нечии чужди синове и дъщери с обръщенията “сине, дъще”.
Дори да се предположи, че Евангелието не е претърпяло никакво изменение, (а то не е така!) тогава пак обръщението на Аллах “сине” е използвано по същия начин и означава близост, сърдечност.
Този израз е използван и за другите пророци. “
И рекоха юдеите и християните: “Ние сме синове на Аллах и Неговите любимци."
(Маиде, 18).
Ясно е, че когато казват това, те нямат предвид син в истинското значение на думата.
Така както всички деца изпитват нужда от баща,
то в желанието си да заяви, че всички хора се нуждаят от бащи, Хз. Мухаммед
(салляллаху алейхи уе селлем)
повелява следното:
“Всички създания са раби на Аллах.
Най-любими измежду тях са онези, които са най-полезни на хората.”
По същия начин Хз. Иса повелява на апостолите си: “Молете се за онези, които ви потискат, за да бъдете синове на баща ви в небесата.”
(Евангелие по Матея, 5: 42)
Тук думите “син” и “баща” също така са използвани в преносен смисъл.
Нека сега да приведем онези строфи от Коран-и Керим, свързани с Хз. Мерйем и Хз. Иса.
Както съобщава и нашият Пророк, Хз. Иса и Хз. Яхия са лелини деца.
(Муслим, Иман, 259).
Бащите на Хз. Мерйем и Хз. Зекерия (а.с.) бяха баджанаци.
Съпругата на пророка Зекерия се казваше Иша,
а на Масан бе Ханна.
Ханна бе остаряла и не бе в състояние да роди деца, но все още мечтаеше да има дете.
Тя бе обещала, че ако има дете ще го дари да служи в Бейту-л-макдис (Свещения дом).
В крайна сметка тя бе забременяла, за което бе помолила Аллах.
Когато Ханна роди Мерйем, макар че Аллах знаеше какво бе родила, тя рече:
“Аллах мой!
Родих девойка.
Мъжката рожба не е като женската,
дадох й името Мерйем.
Нея и потеклото й поверявам на Теб да пазиш от злините на омразния и отречен сатана.”
При тези думи Всевишният й оказа много добър прием, отгледа я като цвете и я повери на Зекерия. Всеки път, когато Зекерия отиваше да я навестява, винаги при нея намираше нещо ново за ядене. Когато я попита за това.
Мерйем му отговаряше:
“Аллах ми ги низпосла!”
Меляикетата й говореха:
“О, Мерйем!
Аллах те избра.
Той те създаде пречиста и те направи да бъдеш над всички жени на своето време.
О, Мерйем!
Застани права пред своя Творец, после се поклони до земи с кланящите се.
Освен това меляикетата й рекоха:
“О, Мерйем, Аллах те благовества за слово от Него. Името му е Месията Иса, син на Мерйем
/Месията Иисус, син на дева Мария/,
знатен в земния живот и Отвъдния и е от приближените /на Аллах/.”
По-нататъшното развитие на събитието можем да проследим по текста на сура “Мерйем":
“И спомени (о, Мухаммед!) в Книгата Мерйем, когато се уедини от своето семейство на едно място на изток (от месчида).
И се прикри от тях със завеса.
И пратихме при нея Нашия Дух,
който й се представи като съвършен човек.
(Духът е Джибрил).
Рече тя: “Всемилостивия да ме опази от теб!
Ако си богобоязлив..”
Рече Джибрил:
Аз съм пратеник на твоя Аллах, за да те даря с пречисто момче”.
Рече:
“Как ще имам момче, щом не ме докосвал мъж
и не съм блудница?”
Рече (ангелът):
Тъй каза твоят Аллах:
“Това за Мен е лесно.
И за да го сторим знамение за хората
и милост от нас.
Това е предрешено дело.
И зачена го тя и се уедини с него в отдалечено място. И родилните болки я доведоха при ствола на палмата.
Рече:
“О, да бях умряла преди това и да бях напълно забравена!”
И бе призована изпод нея:
“Да не тъжиш! Твоят Аллах стори под теб ручей.
И разклати към себе си ствола на палмата, за да се посипят свежи зрели фурми!”
И яж, и пий, и се радвай!
И ако видиш някого от хората, направи знак: “Дадох на Всемилостивия обет да се въздържам, затова днес с никого не ще говоря”.
И отиде с него при своя народ, носейки го.
Рекоха:
“О, Мерйем ти стори нещо осъдително.
О, сестро на Харун, баща ти не беше лош човек
и майка ти не беше блудница”.
И посочи тя към него. Рекоха:
“Как ще беседваме с дете в люлка?”
Рече то:
“Раб съм на Аллах.
Даде ми Той писанието и ме стори пророк.
И ме стори благословен, където и да се намирам,
и ми повели да отслужвам молитвата, и да давам милостинята зекят, докато съм жив.
И да бъда нежен към своята майка.
И не ме стори Той горделив, непокорен.
И мир на мен в деня, в който съм роден, и в деня, когато ще умра. и в деня.
когато ще бъда възкресен!”
Това е Иса, синът на Мерйем - словото на истината, в която се съмняват.
Не подобава на Аллах да се сдобива със син”.
Той е пречист!”
(Мерйем, 16-35).
Според преданието Хз. Иса се родил в
Бейту-л-макдис, подир което заедно с майка си е заминал в Египет, където са останали две години. След това се върнали в района на Дамаск и се установили в Насъра.
На трийсет годишна възраст Хз. Иса получава просветление - вахий.
Надарен е бил и да прави чудеса.
Лекувал е куци, сакати, слепи, умопомрачени и други болни.
Хз. Иса е служил при много трудни условия.
Той е изпратил на различни места своите апостоли, които иначе неотлъчно стоели при него, за да проповядват религията.
За тези именно апостоли става въпрос в сура “Ясин”.
Понеже юдейските първенци виждали опасност за своите интереси от разпространението на христовото учение и не можели да приемат Иса,
те решават да го наклеветят пред кралете.
След това организирали заговор за убийството му чрез обесване, но не успели.
“Ние убихме Месията Иса, пратеника на Аллах” - но него убиха, а само така им се видя.
Със сигурност не го убиха те”.
пише в сура “Ниса" 157
Хз. Иса никога не е заявявал, че е син на Аллах. Вярата в триединния бог се появява по-късно.
В резултат на безуспешния коментар на преносно употребените значения на думата, те изпаднаха в противоречия, развалиха религията си.
Свещеният Коран по следния начин разкрива на християните същността на нещата
“О, притежатели на Книга!
Не прекалявайте в своята религия и говорете за Аллах само истината.
Месията Иса, синът на Мерйем, е само пратеник на Аллах и Негово слово, което Той извести на Мерйем, и дух от Него.
И вярвайте в Аллах и в Неговите пратеници,
и не казвайте:
“Троица!”
Престанете!
Това е най-доброто за вас Аллах
е единственият Бог.
Пречист е Той, за да има рожба.
Негово е всичко на небесата и всичко на земята.
И достатъчен е Аллах за довереник.”
(Ниса, 171)
“И когато Аллах рече:
“О, Иса, сине на Мерйем, ти ли каза на хората: “Приемете мен и майка ми за богове освен Аллах!” Рече:
“Пречист си Ти!
Не ми подобава да казвам това, на което нямам право Ако бях го казал, Ти щеше да знаеш това.
Ти знаеш какво има в душата ми, но аз не тая какво има в Твоята душа Ти си Всезнаещият неведомите неща!
“Казах им единствено това, което Ти ми повели: “Служете на Аллах - Моя и вашия Господ! ”
(Маиде, 116-117)
КАКВО БЕ КАЗАЛ ХЗ. ИСА?
Онези, които експлоатират невежеството
и бедността на хората и уж пропагандират християнството, нека първо да разберат правилно християнството и правилно да разясняват на хората.
Всъщност Хз. Иса и неговите апостоли бяха мюсюлмани, които учеха хората винаги на единобожие.
Хз. Иса винаги повтаряше следните думи
“Наистина Аллах е моят Господар и вашият Господар!
На Него служете!
Това е правият път!”
(Ал-и Имран, 51)
Апостолите му отговориха:
“Ние повярвахме и засвидетелствайте,
че сме отдадени (мюсюлмани)!”
(Маиде, 111).
Няма коментари:
Публикуване на коментар