Всевишният Аллах казва:
За вярващите молитвата е предписание в определено време.
(4:103)
В този смисъл се предава,че Джебраил а.с. дошъл при Пратеника с.а.в.с. и го известил за времената на намаз, казвайки му:
„Стани и кланяй!”
Когато слънцето преминало малко от средата на небето, станал и кланял пладнина.
След това дошъл, когато настъпила икинди и казал:
„Стани и кланяй!”
Станал и кланял икинди, когато сянката на предметите станала, колкото самите тях.
След това дошъл, когато настъпил акшам и казал:
„Стани и кланяй!”
Станал и кланял акшам, когато слънцето залязло.
След това дошъл , когато настъпила ятсъ и казал:
„Стани и кланяй!”
Станал и кланял ятсъ, когато изчезнали следите от червенина на небето.
След това дошъл, когато настъпило времето за сабах на зазоряване(когато кланял сабах намаз)
След това отново на другия ден на пладне и му казал: „Стани и кланяй!”
Станал и кланял пладне намаз, когато сянката на предметите била, колкото и самите тях.
След това дошъл, когато настъпила икинди и казал:
„Стани и кланяй!”
Станал и кланял икинди, когато сянката на предметите станала двойно по-голяма от самите тях.
След това дошъл за акшам в същото време както и предходния ден.
След това във времето за ятсъ след полунощ или когато била изминала половината от ноща или казва една трета от ноща и тогава кланял ятсъ.
След това дошъл, когато се било хубаво развиделило(разсъмнало) и казал:
„Стани и кланяй!”
Станал и кланял сабах, а след това му казал:
„Между тези две граници е времето за намаз.”
Няма коментари:
Публикуване на коментар