Въпроси, свързани със съдбата и с волята

 

Въпроси, свързани със съдбата и с волята

Под това ново заглавие ще се постараем да отговорим на въроси, които много често се задават във връзка със съд­­бата, макар и с риск да повторим под друг ъгъл на виж­дане някои от изяснените досега неща.

ВЪПРОС: Защо Аллах (да Му се слави името) ме е пос­тавил в положение на осъден от съдбата, като ме е съз­дал, без да ме пита и без да се съветва с волята ми, преди да пристъпи към тази работа? И защо съдбата ми не е на богаташ, а е изпълнена с беди и нещастия?

ОТГОВОР: Съдбата не е насилствена, поробителна и най-вече лоша. Както изяснихме в изложеното дотук, няма случай, в който да се е постъпило, без да се вземе под вни­мание волята на човека. Аллах (да Му се слави името) ви­наги е предупреждавал хората чрез изпращаните от НЕГО пророци и книги.

Не е възможно човек да извърши някой грях или нещо ло­шо без участието на волята си. Под въздействието на плътта си човек може да насили волята си, да покани зли­ните и да стане причина за отваряне похлупака на бездната, в която ще падне. Например слънцето, което е сътворено от са­мата светлина, е извор на тъй необходимата за живота свет­лина и топлина и на различните цветове, с които са окичени цветята. Но ако човек, който стои под слънцето с часове, не вземе необходимите предпазни мерки, може да се раз­более и дори впоследствие да загуби живота си.

Виновно ли е слънцето при това положение на нещата? Има ли право пострадалият поради собствената си неб­режност да каже: “По-добре да няма слънце. Защо ли е съз­дадено то?” Можем ли да считаме за злина създаването и съществуването на слънцето поради причини от рода на тези: “Стояхме на слънце и се разболяхме”, “Хранителните продукти ни се раз­валиха от слънцето”?

Греховете, загубите и безобразията, които се прехвърлят върху съдбата, всъщност се дължат на злоупотреби с волята. Ако ние прехвърляме някои злини и грозни неща на съдбата, без да се съобразяваме със собствената си воля, ще прех­вър­лим собствената си вина върху други фактори и ще проя­вим нахалство към съдбата.

Така например на човека му са дадени плътски желания, които му дос­тавят удоволствие и допринасят за размножаване на по­колението. Ако той хаби волята си за задоволяване на тази потребност, като прибягва към вредни начини от рода на прос­титуирането, прелюбодеянието които са забранени от шериата и са обявени за грях, къде трябва да се търси вината? В съдбата или в чо­­века? В тази област човек превръща в грях една дадена му възможност да допринася обща полза, за осъществя­ва­нето на която са взети всички необходими мерки и по този начин вреди на самия себе си. Можем да сравним с горе­казаното и извършените от човека други прегрешения... С тази разлика, че налице излизат препятствия и беди, в които човек може да попадне, но ние не знаем какви мъдрости и ползи се крият зад това. Ние спо­ме­нахме техните страни и ще про­дължаваме да се спираме върху тях.

Съдбата обръща внимание и на причините редом с ре­зултатите, а човек, поради своята при­рода и поради това, че не разбира съдбата в пълния смисъл на думата, обръща внимание само на външните видими неща, стига до грешни съждения и постъпва несправедливо. Така например, когато забележите, че някой възрастен човек дърпа ухото на дете, стигате до мисълта, че той причинява бол­ка и мъка на това дете. Но дърпащият ухото му човек мо­же да му е баща и да постъпва така, както вие бихте пос­тъпили при необходимост към вашето дете. Той може би прави това, за да не съжалява, когато стане късно, да не да­­де възможност на детето да счупи стомната. Но вие изпа­дате в грешно съждание, като гледате повърхностно на случая и обвинявате този баща и поради това вредите на себе си. Но съдбата гледа на причините в тяхната цялост и вниква в причини, които не се забелязват. Поради това стига до вярно и справедливо съждение.

Виждате един ловджия, който стреля по един лъв и го уби­ва. Съжалявате този лъв, но не знаете, че той е изял май­ката на малки газели, поради което съдбата му отмъщава. След време този ловец си счупва крака и плаща греха, който спечелил с убиването на лъва. Един намушва с нож и ранява другия. Той не е съден за това си деяние и сучаят е забравен. Един божи ден този човек е изправен пред съда за прелю­бодеяние... Приписаното му деяние не подлежи на нака­зание, но съдията го осъжда, като има в предвид привидни про­винения. Сега вие ще речете, че този съдия е постъпил несправедливо и жестоко, но съдбата знае, че съществува при­чина, поради която този човек трябва да бъде осъден и подсъдимият си плаща вината, извършена с нараняването, което е причинил в миналото. Ето колко е красива съдбата, и същевременно колко е лош нашия мироглед. Да, всяко съж­дение на съдбата е хубаво или само по себе си, или от гледна точка на справедливостта.

Тук му е мястото да спомена едно събитие, свързано с Му­са Алейхисселям.

Муса Алейхисселям се помолил на Аллах: “Господи, рекъл, покажи ми справедливостта си.

- Почакай при еди-коя си чешма и наблюдавай какво ще се случи - обещал Аллах (да Му се слави името).

При чешмата дошъл конник, напоил коня си и тръгнал, но от него паднала една кесия, пълна със злато. След малко се появило едно момче, което намерило кесията със злато, граб­нало я, скрило я в джоба си и заминало. След него дошъл един сляп човек. Малко след това се върнал конникът и поискал кесията си от слепия човек. Той му отвърнал, че не е намерил кесията, конникът не повярвал и го убил.

Хазрети Муса запитал Аллах къде е правдата в тези слу­чаи, всеки един от които изглежда като несправедливост, и получил следния отговор:

- Едно време този конник открадна една кесия злато от бащата на момчето. По този начин ние върнахме кесията със злато на собственика й. Слепецът преди време уби ба­ща­та на конника. Ние дадохме възмездие на убиеца, като накарахме конника да го убие. Да, тези наблюдавани от­страни събития до едно изглеждат несправедливи, но когато се знае истината за тях, става явно, че са справедливи. Такава е присъдата на съдбата. Тя не допуска най-малката неправда и най-малкото зло. Всяка нейна присъда притежава изк­лючителна справедливост и красота.

Когато човек наблюдава външния свят, вижда доста ло­ши неща, но Аллах е сътворил в тях много мъдрости. Нещата, за които човек смята че са хубави за него, могат понякога да му навредят. (2/216). Така нап­ример вземането на абдест, особено в студено време, не е при­ятно. Но както абдестът, така и последстивята му са мно­го благоприятни. Войната за вярата, която мюслю­ма­ните наричат Джихад, както е отбелязано в съответния айет, мо­же да тежи и да предизвика отвращение, но резултатите от нея са много благоприятни. Случва се така, че Аллах (да Му се слави името) поставя някой свой любимец в поло­же­ние на фалит. Но този човек не знае, че стоката, която при­те­жава, иначе ще го отклони от най-добрия път - пътя на Исляма. Рабът на Аллах се моли и губи надежда, ако не по­лучи онова, което е замислил да осъществи. В действи­тел­ност искането му не е в негов интерес. Впоследствие той или ще бъде по-добре възнаграден, или на онзи свят ще бъде посрещнат по подобаващ начин.

Така че в мислите и съображенията си Аллах предвижда за нас много по-полезни и по-мъдри неща. Аллах (да Му се слави името) не е длъжен да вижда в основата на нещата обезателно ползата за рабите си... Той е толкова Мъдър, колкото е Велик и Всезнаещ и не върши напразни неща. Само че в много случаи ние не сме в състояние да вникнем в за­­ми­съла на неговите дела. Ето защо на нас не ни се полага нищо друго освен да бъдем доволни от съдбата си и да се доверяваме на Аллах, да проявяваме внимание и любов към него, да признаваме, че сме доволни и от добрините, и от строгостта му. С това разбиране и с тази вяра да свеждаме гла­­ви и да не бъдем благодарни.

ВЪПРОС: Как да разбираме факта, че срещу една съв­сем обикновена, незначителна и слаба воля е възможно да се спечели за цяла вечност Дженнета (Рая) или Дже­хеннема (Ада)?

ОТГОВОР: На този въпрос се спряхме в предишните стра­ници и изяснихме, че преди всичко сме длъжни да мис­лим за благоволението на Аллах не във връзка с изпра­ща­нето в Дженнета, а във връзка с изплащането на благата, ко­ито валят като пороен дъжд над главите ни. Заплащането на предварително безвъзмездно дадените блага не е никак достатъчно за покорните и предани раби. През живота си ние работим цял ден, за да живеем един ден, шест месеца, за да живеем шест месеца и си казваме: “По-добре е да ра­­ботим шест месеца, да живеем една година” и от все сърце сме съгласни да работим един ден, за да живеем два дни. Такава е истината. Как можем да заслужим отиването си в Дженнета (Рая), с чието великолепие не може да се сравни дори най-пищното великолепие на земята в нашия кратък живот, осо­бено ако нещата се състоят в натискане и сочене с пръст? А как е възможно един отрупан с толкова труд на този свят да бъде изпратен в Джехеннема (Ада)? Да се постараем да поясним въпроса от няколко гл.точки:

а) От гледна точка на намерението.

Вечен Дженнет, вечни блага и ведролик Аллах... Всичко това не може да бъде заслужено с нашия преходен кратък живот, в който преобладава борбата за по-добро мате­риал­но състояние. Вечност може да ни дари единствено стре­ме­жът ни за вечен живот. Да благодарим на вярата ни в Аллах. Ние сме решени да бъдем непоколебими в това отношение и в предаността си към Аллах. Ако живеем 70 години ще устремим волята си към на­тискане на копчето в това направление и със същата воля ще продължаваме да съхраняваме тази вечна вяра в про­дъл­жение на тези седемдесет години. Ако Аллах ни даде не седемдесет, а хиляда и седемдесет години живот, ние няма да се отречем от вярата си, ще проддължим да се придър­жаме към нея с вярност и постоянство. Дори да е възможно да останем вечно на този свят, през целия си живот няма да се откажем от вярата си, вечно ще вярваме в Аллах (да Му се слави името). Така че най-важният фактор, от който зависи дали ще идем в Дженнета (Рая) или в Джехеннема (Ада), е имен­но това намерение. Както е казал Пратеникът на Аллах: “Делата са според намеренията на хората.” Всеки ще получи онова, което е възнамерил. Ако нашето на­ме­рение е да следваме докрай начертания от вярата вечен път, ще бъдем възнаградени според заслугите си. Нака­за­нието и наградата се дават в зависимост от делата! Тези, ко­­ито са приели вечната вяра и изпълняват намерението си да я следват, се награждават с вечен рай. А на вечните ру­гатни и на намерението да се придържаме към тях се по­лага вечен Джехеннем. Аллах (да Му се слави името) съди за нас не по външността, по физиономията и по продължи­тел­ността на живота ни в този преходен свят, а по нашето намерение и по нашата цел, по вярата, скътана в нашите сър­ца, по постоянството ни в тази вяра, по намерението ни, по мислите, които таим към нея.

Да, дори намерението ни в този кратък живот да не бъде реализирано, мисълта за вярност и постоянство го правят все едно е реализирано и го правят един лъч, който ще свети през цялото време, чак до веч­ността. В противовес на това вечният живот на безверника, намерението на когото е тъмно, който вижда всяко нещо чер­­но като Джехенема, проявява упоритост, не пали свет­лината на вярата, или по-точно казано, не дава на волята си да завърти ключа и да запали полюлеите на вечната вяра в сърдечния дворец на Аллах (да Му се слави името) и тази му упоритост и настойчивост ще продължи, ако ще да живее милиони години, нито веднъж няма да позволи да се завърти ключът на светлината и така ще остане жертва на тъмния свят, който скверни сърцето му, света му и вечния му живот. Нека вашите намерения да продължат цяла вечност, вечността да ви прегърне, всяка ваша секунда, прекарана със свято намерение, да се умножи хиляди пъти...

б) Определянето на наказанието зависи от тежестта на деянието и от намерението на извършителя, а не от про­­дължителността на времето, за което е извършено.

ОТГОВОР: Убийството на един човек, извършено само за пет минути, се наказва с 25 години затвор, което е 13 милиона минути или доживотен затвор. Времетраенето на убийството никога не се взема под вни­ма­ние, гледа се тежестта на вината, умисъла и целта, с която е извършено деянието. Извършените злодеяния и отричането на Всевишния са много по-тежки престъпления от убийството. Съществуването на сът­ворилия този свят Аллах (да Му се слави името) се доказва от атомите, молекулите, клетките, ангелите, дъждовните капки, накратко казано - от безбройни свидетели, и отрича­нето на тези доказателства е кощунство, богохулство, на­на­сяне на обида, оскърбление на Великия художник, по­диг­равка с изложените Му творби във всеки кът на природата, отричане на безбройните доказателства, които са налице. Това голямо престъпление, което се измерва с броя на хи­лядите пророци, милиардите светци и милиардите мюсюл­ма­ни, то е отричане и лъжа. Наказанието на подобно прес­тъпление трябва да отговаря по необходимост на същността му, извършителите да бъдат изпратени във вечния Дже­хенем (Ад).

в) Частичната воля е действително мъничка, но ре­зултатите, които дава са големи и Аллах (да Му се слави името) определя наказанията според резултатите.

С натискане на едно копче мигновено можете да о­га­сите милиони лампи и да оставите на тъмно един много го­лям град. Или с един нанесен удар, както е станало през Пър­вата световна война, можете да срутите милиони жи­ли­ща, да причините смъртта на милиони хора, да сринете цели градове, да хвърлите във въздуха издигнати с огромен труд в продължение на векове строежи и да причините го­леми промени в света. Също така можете да запалите с киб­рит и да изгорите една цяла гора или с помръдването на ед­на тухла да сринете цял дворец. Ругателството значи опус­тошение, а опустошението е нещо, което се осъществява лес­но и оставя големи, незаличими последствия, поради ко­ето не заслужава нищо друго освен вечния Джехеннем. А мюслюманинът завъртва ключа на волята си за положител­на дейност, с която осветлява и собствения си, и отвъдния живот.

г) Този, който обръща гръб на Твореца на неограни­чени­те блага, не заслужава нищо друго освен наказание.

Един човек, който обръне гръб на Аллах, на Притежа­те­ля на безгранични възможности, доказващи безкрайното Му ве­личие и могъщество, и след това този човек убива разума си, душата и съвестта си, тази безгласна свидетелка на Всевишния (да Му се слави името), един човек, който използва като оръдие съвсем слабата си воля, един човек, който предпочита да си служи с въображаеми и номинални неща, лишени от всякаква тежест, и се поддава на съблазните на плътта и на дя­­вола, не може да не заслужи най-тежките в света наказания.

д) За злоуотреба с дадена за пазене вещ се плаща обез­ще­тение в правопропорционален размер на стойността на тази вещ.

Възмездието, което се плаща за счупено стъкло на про­зорец от едно дете , и възмездието, което се плаща от един зло­употребил слуга на султана с поверената му крис­тал­на корона, не са еднакви. Също така, ако на един войник и на един командващ армия офицер се поверят еднакви суми и ако двамата ги похарчат неправомерно, явно е, че командващият армия офицер ще бъде осъден от военен съд и ще му се наложи да­леч по-голямо наказание в сравнение с войника. Също така, ако на един овчар, който е прекарал живота си с тичане по­дир овцете по планини и полета, и един учен, който е пос­ветил живота си на крупни научни открития, бъдат по­верени суми, съответстващи на тяхното положение, и ако чо­векът на науката изхарчи поверената му сума за изхран­ване на овце по подобие на овчаря, той ще бъде наказан много по-строго в сравнение с овчаря.

На този свят животните използват, без да злоупот­ре­бяват, давания им пожизнен капитал, определен съобразно техните функции. Да, така е. Те покриват напълно разходите, които се правят за тях, като дават месо и мляко или като из­­пълняват други функции. Но човекът не е животно и капи­талът му се дава не така както на животните. Когато човек злоупотребява, без да си дава сметка, с дадените му капи­та­ли като ума, съвестта, съзнанието, логично е да му се на­­лага съответно наказание за злоупотреба с дадените му предимства. Особено сърцето, този свойствен извор на скъпоценности, е необходимо да се изпълни до краен предел с чу­де­сата, знанията и любовта на Аллах, да се залости за оста­на­лите. Ако това истинско гнездо на богатства бъде при­тис­нато от егоизъм и неверие, тогава притежателят му ще изпадне в по­ло­жение на гориво за Ада, в който изгарят камъни и хора. Ето защо е необходимо волята да е на мястото си, сърцето да принадлежи на своя господар и да се явява с открито че­­ло пред него.

ВЪПРОС: Как е възможно записването дали човек ще стане Саид (правоверен) или шаки (грешник) още в периода, в кой­то пребивава като зародиш в майчината утроба, или в света на душите?

ОТГОВОР: Макар че този въпрос е разяснен достатъч­но там, където е необходимо, ще се постараем да го обясним и тук с няколко реда.

Първо, Аллах (да Му се слави името) с неговата без­кра­й­на наука знае още в предвечността как ще постъпват рабите му по собствената си воля в бъдеще, за Дженнета ли или за Джехеннема ще бъдат достойни делата им и ги записва. Рабът бива достоен за Дженнета или за Джехеннема не защото Аллах го е записал така в главната книга. Напро­тив, Аллах е записал в книгата така, защото предварително е знаел как ще се реши въпросът.

Второ, Аллах (да Му се слави името) знае как рабите му ще използват волята си. На него му са ясни всички причини, от които зависят деянията им и ги е записал в книгата имен­но така. Знае как ще му въздейства семейството, какво въз­питание ще му даде, как ще му повлияе и каква насока ще му даде околната среда, кои доводи ще го насочат към вя­рата (доброто) и кои - към злото, как той ще реагира с во­ля­та си. Аллах (да Му се слави името) предварително знае и записва всичко това.

Ние не сме в състояние да преценим дали човек ще отиде в Дженнета или в Джехеннема, защото не ни е известна съд­бата му. В хадиса се обръща внимание само на видимите прояви и изказвания на човека, които биват преценявани от гледна точка на вярата. Ако има очебиещи грешки, изказ­вания и дела, в краен случай той бива наречен безверник, без да се споменава дали ще отиде в Джехеннема за постъп­ките си, защото е очевидно, че ние се принуждаваме да пос­тъп­им така поради обстоятелствата. Тъй като не разпо­ла­гаме с необходимите данни, ние не сме в състояние да ка­жем мнението си, предоставяме въпроса на компетент­ността на Аллах. Някое лице, което днес смятаме за атеист, след известно време се оказва един напълно предан на вя­рата безукорен мюслюманин.

Тук му е мястото да предам разказа за един от случаите, на които е станал свидетел наш приятел и ходжа в Германия. Джамиите там са отворени за всички. Правят се проповеди и опити за изясняване на някои въпроси. Един от младежите, които посещавали тези проповеди, казал: “Знаете ли, аз бях комунист.” Можете ли да твърдите, че мястото на този младеж е в Джехеннема (Ада)? Той се запознал с наши неопет­не­ни приятели, до които имал достъп. Един съботен ден съ­щият този младеж отишъл на вечерен намаз, и довел един свой приятел. Завел го, за да чуе нещата, които се разказват там...

Какво щяха да спечелят, ако на този младеж, който казал “Аз бях комунист!” бяха прикачили прякора “Ти си за Ада” и го бяха отритнали? Да съдим хората не е нито наша ра­бо­та, нито наше право.

Да чуем и следния, изразяващ положението на нашето поколение разказ за един друг младеж:

“Аз участвах в манифестация под червените знамена в Кьолн. Един ден отидох при моите приятели. Задаваха се въпроси и се даваха отговори. Не бях никак спокоен, тъй като сим­патиите ми клоняха към комунизма. Слушах изказванията с голямо внимание и си мислех: “Дали няма да нападнат мо­ите тотеми и да вдигнат лозунги против тях?” И чаках с вни­мание и тревога. Изказаха се по различни верски въп­ро­си, които не бях чувал никога. В противен случай нямаше да остана доволен и да се откажа от навика си да пия и да иг­рая хазарт.”

Да ви попитам: Как можете да го осъдите да отиде в Ада на тази възраст, в онова положение този младеж, който се­га се движи наляво-надясно с колата си, за да служи на Аллах?

Както е видно от примерите, които посочихме, Аллах (да Му се слави името), който познава всички посоки на чо­вешката воля, знае накъде да завърти нейния ключ и на коя степен човек ще предаде богу дух, записва в света на душите, в утробата на майката, какъв ще се роди: грешник или правоверен, в Дженнета (Рая) ли ще отиде, или в Джехеннема (Ада). Както е споменато в хадиса, “човек умира така, както е живял, и се съживява така, както е умрял”. На нас ни се полага да не се отчайваме, да не се обезна­деж­дяваме, да не виждаме в черни краски бъдещето на нашето поколение и да следваме търпеливо правия път на вярата.

ВЪПРОС: Какво значи същносттта на човека да е според Исляма? Какво е праведност и как се постига праведността?

ОТГОВОР: В един свещен хадис се повелява: “Всеки но­вороден по своята същност e с Ислямска нагласа. Впоследствие родителите му го насочват към християн­ската, израилтян­ската и тем подобни религии...”

а) Всеки човек се ражда без никакви петна, със съвсем чи­с­­та вяра и с най-подходяща за Исляма същност.

Всеки човек по своята същност се ражда неопетнен, съв­сем чист и податлив на Ислямската вяра. По същ­ността си човек се ражда съвсем чист като бяла хартия, вър­ху която може да се запише всичко, или като чиста маг­нетофонна лента, върху която не е правен никакъв запис, като поддаващ се на всяка форма пластилин, като изкопан от земните недра метал, който чака да бъде разтопен и излян в калъп, или като поддаваща се на оформяне фиданка. Съв­сем бистрата кладенчова вода се запазва все така здра­вос­ловна, полезна и се размътва само след като върху нея се нас­лои прах. Също като нея всяко новородено дете, по си­лата на природните закони се ражда със способността да от­рича размътването и тръгването по пътя на заблудата. Поради това, как­вото и да се разказва за Исляма на децата между пет и петнадесетгодишна възраст, те го запаметяват и съхраняват в сърцата си. Едно село например се нуждае от кмет, една игла за шиене - от майстор, а нашият необхватен свят не мо­же без Аллах. Той е Господар на света. Един безукорен радиоприемник притежава такава точна честота, която му дава възможност да хваща всички вълни и да ги предава без никакви паразити. Ние срещаме лица, които, щом съз­рем, веднага си казваме: “Ето един чистосърдечен, възпитан и благосклонен човек.”

б) Един непокварен характер може да се омър­ли и да затъне в лоши дела и грехове.

Един човек, който се е поддал на поквара и отрицания и е затворил очите си за очебиещи истини, възприети от целия свят, запушил си е ушите, загубил е съвестта и същноста си, лишил се е от всички източници на светлината и е по­тънал в пълен мрак, все едно, че е замазал своята същност с черни петна, които Аллах не обича. В противовес на това, отдалият се на делата и на вярата си човек запазва чистотата си и непокварената си същност. В такъв случай може да се каже, че вярата е основна и в същността на човека, а злото се придобива. Чистата по рождение същност на чо­века впоследствие може да се омърли. Ако първона­чал­ното състояние на човешката същност не се запази, ако не й се окаже помощ и не се вземат необходимите мерки, въз­можността този човек да стане или християнин, или израил­тянин, или езичник, или пък да се превърне в жертва на ня­кои от преследващите зли цели най-различни течения, които могат да минат през ума на човека.

в) Когато чистата същност на човека се поквари, той до­бива втора, порочна същност...

Едно излюпено от яйце птиче, което не може да лети, въпреки това си е птиче. То по рождение е създадено да лети. В про­цеса на развитието му ние наблюдаваме как тича, прех­връква, пада, повторно се мъчи да се издигне във въздуха и си казваме, че ще стане птица. Но ако се случи нещо нео­бик­новено и птичката се лиши от способността си да лети, в такъв случай пак ще си остане птица. Така стои въп­ро­сът с кощунството и богохулството. Или иначе казано, ко­щунството е нещо подобно на пречупването на крилата на една годна за летене, лишаването й от необ­хо­димите за целта пера, на които се дължи способността й да лети. Един човек, с чиято воля се злоупотребява и същ­ността му се похабява поради въздействието на външни причини и фактори, придобива втора същност - първата му здрава и чиста същност се замърсява. Както казваме за една птица, че е птица и може да лети, така казваме и за но­вороденото дете, че е мюслюманин или че ще стане мюс­люманин. Но с времето то бива сполетявано от противни, неб­лагоприятни ветрове, подобни на пустинния Самум, които го опустошават, и ако волята не му достигне да се бо­ри срещу тях, съхне като дърво, което е лишено от въз­мож­ността да използва светлината, топлината, влагата и престава да дава плодове.

г) По всички въпроси, които разгледахме, пред нас ви­наги излизат две обстоятелства, свързани със съдбата: външ­ните причини и волята.

Да, всеки новороден по своята същност е мюслюманин, но под влиянието на родителите си, на тяхното обкръжение, на обществото, на училището, неговата същност се развива или в положителна, или в отрицателна посока. Под влия­ни­ето на тези външни фактори се определя съдбата му - пи­ше му се: “Този или ще запази същността си и ще стане саид (почтен, блажен), или грешник.”

ХИДАЙЕТ: Хидайетът е сияние, светлина, която Аллах (да Му се слави името) запалва в душата на човека в за­висимост от умението, което проявява в използването на да­дената му минимална воля. Както отбелязахме в пре­дишните страници - и заблудата, и следването на пътя на правата вяра на Аллах (хидайета) са сътворени от Аллах. В един от свещените знамения се повелява да: “И ако твоят Господ пожелаеше, на земята щяха да повярват всички до един…” (10:99). А в друго знамение (16/35) се повелява: “Ако Аллах желаеше, нямаше да служим на нищо освен на Него.” Аллах е повелил на Последния Пратеник: “Ти не можеш да накараш мъртвите да чуят, нито глухите да чуят зова, щом обърнат гръб. И не можеш да изведеш слепите от заблудата им” (30/52-53). Ние, мюсюлманите, и без това на всеки рекят на намаза молим Аллах да ни насочва по правия път и чети­ридесет пъти на ден повтаряме “Ихдинес’сърател Мюста­ким” (“Води ни по правия път”).

“Не ти напътваш, когото обичаш, а Аллах напътва когото пожелае..” Знамението в Корана (28/56) е включен съ­що така в числото на онези, които е необходимо да се спо­менават и да се вземат под внимание във връзка с пос­тавения въпрос. Изпратеният от Аллах (да Му се слави име­то) Последен Пророк (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е за­явил: “Аз съм изпратен на тази земя, за да призовавам хората да приемат правата вяра на Аллах, да следват по­сочения от Него път. Аллах е този, който ги насочва по пътя на правата вяра и изпълва сърцата им с тази вяра. Шейтанът (Сатаната) украсява греховете и пробужда съмнение в сър­цата; но както отбелязахме по-горе, и заблудата, и хидайетът са сътворени от Аллах.

Насочване по пътя на правата вяра

В едно от знаменията на Корана е повелено: “Ти насочваш към правия път -” (42/52); а в друго знамение пише: “Ти ги зовеш към правия път.” (23/73). Докато в първото знамение става дума за отправяне по пътя на правата вяра, във второто е казано: “Зовеш към правия път”. От знаменията става ясно, че нашият учител и Пророк (Ал­лах да го благослови и с мир да го дари) е само повод за насочване към правата вяра, шейтанът (дяволът) е повод за заблуда и грях. Но както изяснихме по-горе, Аллах (да Му се слави името) е сътворил и заблудата, и хидайета.

Аллах (да Му се слави името) е създал воглаве с про­ро­ците различни поводи за насочване по правия път на вярата. Ако рабите му не възприемат тези доводи и не използват во­лята си да тръгнат по пътя на правата вяра, Аллах не сът­ворява хидайета за тях, по-скоро сътворява доводите, но не и 

Сънищата и съдбата

 Сънищата и съдбата

Правдивите сънища са доказателство за съществуването на съдбата. Както обяснихме до известна степен в темата за душата, появяването на дадено събитие по време на съня и осъществяването му, когато дойде времето, е доказателство, че всяко събитие е предварително предопределено. Да, по време на съня си ние прочитаме предварително една страница от живота си, която се сбъдва на практика впоследствие.

Обстоятелството, че Свещения Коран, нашият Пророк и евлиите (светците) предизвестяват по някакъв начин някои събития, които ще се случат в бъдеще, показва, че съдбата господства навред. И действително е така. Откъде и как ще може да се отгатне нещо, което не е писано в съдбата на човека? И откъде ще могат да го отгатнат, ако не може да се предскаже по някакъв начин?

Въпрос: Защо съдбата и волята са включени между шестте основи на вярата?

Отговор: Налице са много чести случаи, в които поради създаден навик или близост човек е склонен да приписва на себе си и на собствените си сили, на собствените си възможности и собствената си воля ония неща, които получава поради благосклонността на Аллах, и да казва: "Аз направих, аз извърших работата, аз заслужих, аз измислих, разбрах и се справих..." В подобни случаи съдбата винаги се изправя пред него и казва: "А Аллах е сътворил и вас, и онова, което правите." (37/96); Ето защо ти трябва да знаеш възможностите си, да не се надценяваш. Ти в състояние ли си да изпълниш всички тези неща с това мъничко бутонче, което държиш в ръката си? "Не!", ще рече тя, ще го спаси от гордостта му и ще осигури равновесие и устойчивост в живота му.

душата на човека е вродено желанието да се хвали с красивите си и достойни дела, с постиженията си, да се гордее с тях и да се самозабравя. Поради това Аллах, да Му се слави името, изтъква, че всички красиви и добри дела принадлежат не на човека, а на НЕГО.

Всещения Коран в сура "Жените", 4/79 се повелява: "Каквато и добрина да те достигне, тя е от Аллах, а каквато и злина да те сполети, тя е от самия теб. Пратеник те изпратихме при хората. Достатъчен е Аллах за свидетел." Пренавийте обратно лентата на паметта си, надникнете в миналото, надникнете и си спомнете как съдбата излекува главата и сърцето ви, като ви измъкна от блатото на греховете и ви отведе при най-добри приятели, с които беседвахте най-приятно и в резултат на това излекувахте главата и сърцето си, в езика ви разцъфнаха цветята на милосърдието и състраданието, на гърдите ви увиснаха медалите на морала и всеотдайното служене на Аллах, огледайте се, помислете и, ако можете след това, кажете: "Аз го направих!"...

Въпросът има още една, втора страна. Човек от време на време си казва: "Щом Аллах ме е сътворил мен и делата ми, щом аз не съм в състояние да искам нещо, което Аллах не иска, щом аз съм един обикновен робот, програмиран от съдбата, какво е моето участие в собствените ми дела, че да ми се търси отговорност и да ми се приписват грехове за тях?" и се изправя пред опасността да падне в пропастта на принудителността. Поставена пред подобна възможност, волята застава пред него, скача в празното блюдо на теглилката и казва: "Не, ти носиш отговорност, ти имаш задължения към Аллах и носиш отговорност за греховете и за всяко непослушание, всяко роптание, защото и аз съществувам." И възстановява равновесието. По този начин се лишаваме изцяло от опората и на съдбата, и на собственото си вътрешно убеждение, и на хулите, и на отговорностите, и на греховете, и на изказванията, и на калъфа, надянат върху нечистите дела на човека, и на волята, която поема положителните, достойни, красиви неща, дадени от Аллах на човека, за да може да се изправя като фараон, да рече: "Ето ме!" и да поеме щедро дадените от Аллах благоволения въпреки всички слабости и пропуски. Ние можем да се освободим от тази опасност - плод на гордостта, която протяга двете си ръце към всички красоти и добри дела, която се големее и се перчи с добродетелите, увиснали като заложена риза на гърба й само с помощта на съдбата, а от опасностите, възлизащи от опитите на човека да се изскубне от своите задължения - само с помощта на волята. Именно тук пред нас излиза най-правия път, пътят на вярата, по който трябва да вървим.

Човек притежава две ръце, които са много къси пред добрините и красотите и много дълги срещу греховете и опустошенията. В едната от тях трябва да поставим разкаянието, а в другата - изразяваща нашата благодарност и смиреност молитва, отправена към Аллах, и да отворим пътя към Дженнета (Рая).

Важно напомняне:

"Миналото и предопределението се разглеждат от гледна точка на съдбата, а бъдещето и греховете - от гледна точка на волята." Подобно виждане на въпроса човек нарича съдба и се примирява с миналите през главата му бедствия и несполуки, осъзнава отговорността и задълженията си в бъдеще.

Човек, който не може да разгледа миналото и нещастията си от гледна точка на съдбата, изпада в апатия и се стъписва пред всеки отчайващ и смазващ спомен, непрестанно се оплаква от положението, в което е изпаднал, блъска си главата тук и там и изпадането му в блатото на греховете и безнравствеността става неизбежно. Човек, който не може да погледне с воля към бъдещето, обвинява съдбата за нещастията и греховете си, потъването му в блатото на греховете става неизбежно. Изразите като орисия, зла орис и игра на съдбата, с които си служи и оплаква от провидението, удвояват бедствията му, вътрешният му свят и сърдечният му живот избледняват и се изсушават, волята му унива и не му остава нищо друго, освен да изпадне под властта на дявола и в безпътица. Ето защо ние сме длъжни да поддържаме в равновесие теглилката, едното блюдо на която трябва да е волята, а другото - съдбата, и да уреждаме живота си по нейно подобие.

Въпрос: Може ли съдбата на човека да се отгатне по чертите на лицето и на ръцете му?

Отговор: Тези, които се занимават сериозно с въпросите на душата, успоредно с нея, като утъждествяване на човека, или като част от тялото, могат да дадат данни и за неговия характер, неговите връзки, приключения.

Твърди се, че когато се придобият сведения за безспорното съществуване на функциите на душата, ще могат да се дават известни сведения за бъдещето на човека, но всичко би станало с позволението на Всевишния Аллах, да Му се слави името.

Освен това тезиоито се занимават с въпроса откъм научната му страна, т.е. проучват физическото устройство - анатомията на човека, и полагат усилия да разгадаят значението на формите на материята, могат да предсказват това, което ще се случи на човек, макар и в ограничена степен, по чертите на ръката му. Да не би да бъда погрешно разбран, това не означава проникване в тайните на Аллах, а само използване на знаците, поставени в нашите тела за подсказване на някои неща от бъдещето на всеки човек.

Тайната на Аллах се знае само от Аллах и тази тайна се състои не само в предсказания от горния характер. Полагането на усилия за предсказване бъдещето на човека по белезите и отликите, поставени от Аллах по човешкото тяло, е един от въпросите, които са били на дневен ред през времето на нашия Пророк. Занимаващите се с тази дейност се наричали каифи. По онова време срещу Усама, син на освободения от нашия Пророк (Аллах да го благослови и с мир да го дари) Зейд ибн Харисе, е била пусната клюка. Хз. Мухаммед алейхисселям повикал един от каифите, който сравнил краката на лежащите баща и син, които не били завити под покривката и установил, че между тях има идеална прилика. По този начин истината, която се знаела от нашия Пророк, се потвърдила от Каифа.

Немислимо е знаещият още какви ли не истини наш Пророк, който бивал уведомяван от Аллах за толкова много неща, да не е знаел истината за Усама. Но той се е ръководел от мисълта да потвърди положението на една наложила се институция чрез една истина, излязла от устата на Каиф. Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) отишъл при Хз. Айша и съобщил новината със засмяно лице:

- Айша, Усама е роден син на Зейд.

Казаното от каифа е съответствало напълно на онова, което е казал Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари), защото, както е написано в Свещения Коран, от всичко казано и сторено от този снажен титан няма нито едно празно и безсмислено нещо. "И не говори той от себе си." (53/3)

Разказаният случай може да е поощрение от страна на Пророка, който е искал да подтикне последователите си да търсят помощта на специалистите по дадени въпроси. Впрочем по въпроса за облагородяването на плодоносните дървета той е заявил: "Вие си знаете земната работа." С този израз той не е искал да каже: "Аз не знам." Кой друг може да знае, ако Пророкът не знае? С това вероятно е искал да каже следните неща, обяснението на които изисква дълго време:

а) Може би е проявил благосклонност към последователите си.

б) Възможно е в онези времена между някои сподвижници все още да е съществувало убеждението и разбирането, че е необходимо причините да се изясняват не чрез своя Създател, което е несъвместимо с единобожието. Впрочем през нощта на примирието в Худейбие се е случило нещо подобно. Завялал дъжд. Когато се съмнало, нашият Пророк (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казал: "Тази сутрин някои от нас се събудиха мюслюмани, а някои - неверници." На въпроса "Как е възможно подобно нещо?", той отвърнал: "Тези от вас, които са си помислили, че дъждът е причинен от звездата Сириус, са неверници, а които са си помислили, че е от Аллах, са се събудили мюслюмани." Също така по онова време се вярвало, че облагородяването на фурмите непременно осигурява прибирането на доброкачествени плодове... Нашият Пророк (Аллах да го благослови и с мир да го дари) може би е решил да докаже на практика, че всичко зависи само от Аллах и че причините не могат да окажат съществено влияние върху резултатите. С израза "Вие си знаете земната работа" Пророкът може би е имал предвид да пожаже, че не бива при всички случаи да се подценяват причините и че подобно правило не съществува.

в) Тези изказвания на нашия учител и Пророк (Аллах да го благослови и с мир да го дари), който ще бъде водач на поколенията до Съдния ден, можеха да се приемат като закон. Обаче в живота на човека съществуват цял куп въпроси, които не са в кръга на законите и се решават с опит в зависимост от условията и от времето. В наши дни науката напредна толкова много, че пилетата вече се излюпват не с мътене на квачка в продължение на цели 21 дни, а с машини за по-кратко време и с по-малки разходи. Също така с оранжериите се увеличават добивите от растенията и се печели време. Кой знае дали в бъдеще няма да се открият източници на нови енергии. Възможно е в Космоса да се наместят гигантски огледала, които да отразяват и да насочват слънчевите лъчи към определени сектори. Както е казано в Корана, през всичките четири сезона на годината ще се раждат най-различни плодове и продукти, в резултат на който няма да останат хора, на които човк да даде зекят (задължителна милостиня).

г) С израза "Вие си знаете земната работата" нашият Пророк е открехнал вратата към бъдещето. Като се е предпазвал да дава препоръки, подобни на следните: "Облагородявайте" или "Не облагородявайте", той не е сковал волята и съвестта на хората, а им предоставил възможност да проявяват собствена инициатива.

Накратко казано, вярването в съдбата е необходимо условие, което трябва да се спазва от всеки, който иска да стане истински мюслюманин. Ние трябва да вярваме на съдбата, както вярваме на Аллах, на Неговия Пророк, на всички пророци и ангели, на Книгите и на Второто пришествие. Тези основи на вярата са правила, норми и опори на живота, който прекарваме тук, на земята, за да спечелим право на вечен живот. Ако разклатим само една от тези опори, ще разклатим и може би ще срутим из основите онова, което искаме да построим. Кур’ан-ът и хадисите обръщат сериозно внимание на въпроса за съдбата, която е най-силният израз на волята на Аллах, най-ценната наука, установена от Него, която заслужава най-голямо внимание след въпроса за Второто пришествие. Въпросът за съдбата не се засяга в хадисите, които разглеждат основни въпроси на вярата. Той се разглежда, когато става дума за Аллах и за Неговите качества, като се взема предвид значението и тежестта на въпроса. Това означава, че мюслюманинът, който се стреми да вярва в Аллах така, както го изисква Аллах, трябва да вярва и на съдбата. С други думи, задължителното вярване в съдбата е изискване на съвършената вяра в Аллах. Който не вярва в съдбата, не може да се смята, че вярва както се полага на Аллах и на Неговото величие.

Всеки вярва в съдбата в зависимост от нивото, на което е могъл да се издигне, поради което отношението към Аллах е различно. Един човек, който е направил първите си стъпки във вярата и тъпче на едно място, вярва, защото се чувства принуден да вярва поради необходимостта да подражава на другите. А един преминал доста перипетии и достигнал до края на живота си помъдрял човек е достигнал в дълбините на съвестта си до онази точка, от която е в състояние да вижда във всяко нещо делата на Аллах, осъществяването на казаната в свещения хадис мисъл: "Ще бъде окото, което вижда, ръката, която държи" и без да допуска обратната възможност, ще каже: "Чувствам, че Аллах движи пръста ми." Това зависи от нивото, до което е достигнал даденият човек, и от ъгъла, от който гледа и вижда нещата.

Съдбата не е нито научен, нито практичен въпрос. Тя е свързана със съвестта ни, с положението ни. Колкото и да разказваме за пчелния мед, за неговото съдържание и вкус на един човек, който не е вкусвал мед няма да постигнем ефекта, който ще се получи, ако му дадем да яде мед. И докато съществуването на Всевишния може да се обясни чрез Корана, хадисите и научни доводи, съдбата трябва да се потърси в искреността на душата.

Съдбата е чувствителен въпрос, който прилича на плъзгава плоскост. Има вероятност човек да се плъзне, да падне върху тази плоскост. Ето защо някои учени забраняват на учениците си да говорят за нея. Измежду учениците се намират такива, които ги питат защо самите те говорят за съдбата и те обикновено отговарят:

- Вярно е, че говоря, но все ми се струва, че на главата си имам една птичка и треперя от страх да не хвръкне.

За да се предаде и да се възприеме дадена мисъл за съдбата, е необходимо да се разгледат и да се разберат много добре следните основни неща. Смятам, че чрез тези четири точки е възможно да се обясни всяко нещо свързано със съдбата:

1. Степените на съдбата – план, записване, желание, създаване.

2. Безбрежната наука на Аллах (да Му се слави името), която вижда събрани в една точка миналото, настоящето и бъдещето.

3. Частичната воля: значението, същността и доводите за съществуването й.

4. Съгласуването на отношението между съдбата и частичната воля.

Степени на предопределението и на съдбата

 Степени на предопределението и на съдбата

А. Предопределението и съдбата от гледна точка на науката на Аллах.

Предопределението и съдбата от гледна точка на науката на Аллах и на съдбата не са нищо друго освен съставяне на планове и програми от страна на Аллах за всички предмети, същества и събития, които ще възникнат до Второто пришествие, и придаването им на научен оттенък. Както е казано в съответния хадис, преди създаването на вселената "освен Аллах не съществуваше нищо друго". Преди създаването на този свят Аллах установи всичко със своята безкрайна наука. Това беше оценяване и утвърждаване на всичко според науката на Аллах (15/21). Аллах (да Му се слави името) е зад всичко, зад всичко и пак зад всичко. Той не прилича по нищо на рабите си. Но от гледището на науката на Аллах (нека да ни прости Аллах) можем да дадем следния пример:

Човек най-добре осмисля идеята, която му е дошла на ума, въобразява си, мечтае, фантазира. След това настъпва етапът на планирането, проектирането и така, от етап на етап, достига до същността на въпроса и му придава научно съдържание.

Б. Предопределението и съдбата от гл. точка на записването

Плановете и проектите, съставени в научен план, са вписани в Книгата. Свещеният Коран е също така "в съхраняван скрижал". (85/22) В Корана тази книга се споменава под имената Имам-ъ Мюбин, и Китаб-ъ Мюбин (36/12), като между тези две названия има известно различие-(6/59). Споменато е, че всичко, което ще ни се случи, е записано предварително в тази книга-(9/51) и не е оставено нищо, което да не е отбелязано в нея-(6/38). Тази книга е основна и нищо от онова, което е записано нея, не търпи никакво изменение. Илм-и Иляхи (Наука на Аллах, Божествена наука) има една част под името Левх'и Махфуз, която е, така да се каже, нещо като регистър и оригинална главна книга-(13/39). Тя се взема за основа, от която се правят преписи за други тетрадки и книги.

Аллах (да Му се слави името) има още една книга, наречена Левх-и махв ве Исбат (13/39), в страниците на която се правят вписвания, задрасквания и корекции.

Вписвания, възпроизвеждане и видовете им

През различните периоди Аллах (да Му се слави името) е въвеждал различни записвания. Преписите, страниците и указанията, които се вземат от главната книга, се поместват в малки тетрадки. Да ми е простено сравнението, което правя, но също така, както в отделите за гражданско състояние, и тук има главна книга, от която на всеки човек се дава препис, който го носи със себе си. Подобно на нея, в небесната главна книга е записано всичко, което следва да върши всеки човек в продължение на земния си живот. Препис от нея се закача за шията му. Истинсах (снемане на препис), който ангелите правят от главната книга, е копиране. По този въпрос в Всещения Коран се повелява: "Това е Нашата Книга. Тя говори истината за вас. Ние сме записали вашите дела." (45/29).

Между преписаната от двата ангела книга и тази у човек няма никакво разлика. Тази висяща на вратовете на хората книга, която е един екземпляр от главната книга (17/13) или която е невидимо тяло на този екземпляр, притежава само едно имащо научно съдържание тяло. Волята на човека се намесва в световния живот и неговите действия, които печелят външна тежест и самоличност, се описват в съответна книга. По този начин онова, което човек е дал за бъдещето, и онова, което е завещал на миналото, се описва подробно, без да се пропусне нищо (36/12). Между тези две книги, съпоставени една с друга, няма да се окаже никакво противоречие и ще има пълно съответствие помежду им. Ако ангелите рекат: "Това са написаните от нас неща, Господи", Всевишният Аллах (Дженаб-ъ Хак) ще им отвърне: "И аз написах същите неща!" Както през месец Рамазан Хафъзите четат Корана наизуст и слушателите намират пълно съответствие с текста, така и между написаната от Аллах книга в Левх'и Махфуз и написаната от ангелите книга с делата на човека ще се констатира сходство. Това показва, че декатаи премеждията на човек предварително се знаят от Всезнаещия Създател и са записани в тази книга. Но по въпроса за съдбата трябва да се схване много добре следния важен момент: човекът постъпва така, не защото е вписано в Левх'и Махфуз. Напротив, постъпките му отговарят на текста, защото при писането му е взето под внимание обстоятелството, че човекът ще постъпи именно така. Ние можем да изразим това ясно с няколко изречения:

Аллах (да Му се слави името) предвижда предварително с безпределното си знание възможостите на човека, записва в Левх'и Махфуз какво следва да направи и закача на врата му един екземпляр от преписаната книга.

Човек по собствена воля, извършва всичко това, записано в нея. Аллах (да Му се слави името) пресъздава направеното от човека. Ангелите отбелязват грижливо едно по едно всичко изпълнено, защото знаят, че книгата, която човек е сътворил с думи, дела и воля, и филмът, който е заснет през живота му, ще бъдат поставени пред него и ще му рекат: "Чети своята книга!" (17/14). Човекът ще види с очите си филма и ще бъде лишен от възможност да протестира.

Вписвания за съвестта: През онзи период, прекаран в духовния свят или в света на въображенията, или пък в света на молекулите, ние сме прозирали и чувствали невидимите букви на написаната от нашия Аллах книга срещу дадена от нас дума. Ние сме прозирали и чувствали чрез очите на командващата ни душа и сме слушали с ушите си и в съвестта ни е записано: "Не съм ли Аз вашият Господ?" и сами ние сме отговорили: "Да, свидетели сме." (7/172).

Вписвания за зародиша: В онзи миг, в който човек попада в утробата на майка си, ангелите оформят специална книга и препис от нея. От главната книга Левх'и Махфуз те преписват съдбата, която му е предопределена: саид ли (праведен) ще бъде, или шаки (грешник) и т.н. (Бухари, Мюслим).

В. Предопределението и съдбата от гледна точка на Мешиета.

Мешиет значи свързано с даден предмет искане и желание на Аллах (да Му се слави името) и пригаждане на този предмет за изпълнение на желанието му. Сътворителната, градивна дейност на Аллах занапред ще продължи също така чрез мешиета, т.е. в зависимост от желанието му.

В Корана и в природата мешиетът се забеляза и чувства доста видимо. Една от най-употребяваните думи в Свещения Коран е шае, която се среща 56 пъти. А думата йешау, която означава сегашно бъдеще време на шае се среща 116 пъти. Прякото значение на тези думи е желание. Много видимо е изразено, че всички периоди на сътворението се развиват според НЕГОВОТО желание.

Както подчертахме по-горе, броят на знаменията в Корана, в които се говори за желанието на Аллах, е доста голям.

"Извършващия всичко онова, което пожелае." (85/16). "...На Аллах принадлежи владението на небесата и на земята, и на всичко между тях. Той сътворява каквото пожелае. Аллах за всяко нещо има сила." (5/17) Кажи: "О, Аллах, Владетелю на владението, Ти даряваш владението на когото пожелаеш и отнемаш владението от когото пожелаеш, и въздигаш когото пожелаеш, и унизяваш когото пожелаеш. Доброто е в Твоята Ръка. Ти за всяко нещо имаш сила." (3/26) "Наказва Той когото пожелае и помилва когото пожелае, и при Него ще бъдете върнати.." (29/21). "…Ала оставя Той в заблуда когото пожелае и напътва Той когото пожелае…" (16/93). "Тогава ще пожелавате само онова, което Аллах желае..." (76/30; 81/29)

Както се вижда, мешиетът обкръжава напълно човешкия живот и се чувства във всички фронтове и стадии. Това се подчертава също така от изявленията на всички пророци и от писаното в Корана.

Изявите, които четем в книгата на вселената, и мислите, които всеки човек таи у себе си или ги чете в книгата на природата, потвърждават това. В следващите редове ще видим, че както не сме в състояние да повлияем на изгрева и залеза на слънцето, така не можем да влияем и на биенето на сърцето си и на движението на клепачите си. Доводите възможност, възникване, ред и порядък, мъдрост, цел и изкуство, които разгледахме в първата част на книгата, ни показват същите неща за мешиета и волята.

Мешиетът и волята на Аллах участват и в съществуващите и в несъществуващите неща, т.е. онова, което Аллах не желае да съществува, изчезва. Онова, което желае да съществува, излиза наяве (36:82). Както се изтъква в довода възможност, съществуването и несъществуването им зависи от желанието, волята и могъществото на Аллах.

Г. Предопределението и съдбата от гледна точка на сътворяването

Ние предварително решаваме какво ни ще правим в бъдещето и го проектираме в мисълта си. В следващия етап проектът се превръща в план, начертаваме го върху хартия, пишем и драскаме като инженери и при необходимост размножаваме чертежа в много екземпляри. През третия етап материализираме този план, решаваме да направим постройка или нещо подобно. В противен случай нашите идеи, които са съгласувани с изискванията на науката, остават голи. През четвъртия етап материализираме идеите си: издигаме постройка със стени и покрив, изградена с камъни, тухли, желязо и цимент. Творчеството на Аллах (да Му се слави името) не прилича на нито едно от тези неща. Той изпреварва всичко, което минава през мислите ни, и в неговата наука за всяко нещо има съставен проект и план, които са вписани в Левх'и Махфуз. Впоследствие с течение на времето, когато му дойде редът, използвайки силата и желанието си, ТОЙ ги претворява от теория в практика, от първобитно мъртво пространство на в оживено творческо поле, превръща ги от нищо в нещо и според мястото, което заемат в главната книга, от теоретична преценка преминава към действително сътворяване.

Затова за всички сътворени предмети и станали събития през миналите периоди казваме: "Значи в Левх'и Махфуз е било предвидено да стане така и така е станало." А за бъдещите периоди на времето, които не сме в състояние да прозрем и да си ги представим, да изкажем мислите си върху тях, също така казваме: "Както е било преценено и записано в Левх'и Махфуз, така ще стане", или: Както ще стане, така е предвидено и записано в Левх'и Махфуз."

Това, което може да каже всеки мюслюманин и всеки човек за отнасящите се за миналото въпроси е: Всичко, което съм казал, което съм направил и както съм го направил, така е записано в науката на Аллах и в главната книга. Всичко, което ще кажа и което ще направя в бъдеще, също така вероятно е записано с точност в главната книга, макар аз да не го зная. Аллах (да Му се слави името) с безкрайното си знание сигурно е записал: "По волята си ще направи това." Аз не ще мога да го наруша, защото ще го направя по собствената си воля и Аллах (да Му се слави името) го е записал така, защото го знае от предвечността.

Поради това наяве излизат две съдби: съдбата - резултат на сътворяване, и съдбата - резултат на повеляване.

1. Общата съдба във вселената, върху която човешката воля няма никакво влияние и във връзка с която не изпълнява никаква функция, е зависеща от Аллах, който е абсолютен господар на света. Той управлява така, както желае и е напълно свободен в действията си. Прави това, което намира за добре (3/40). Никой не може да му търси сметка (11/107).

Но Аллах е абсолютно правдив и мъдър. Неговите раби сами си угнетяват и причиняват вреди, но Той никога не угнетява хората с нищо. (4: 40; 10/44, 18/49).

Повелите и творчеството на Аллах (да Му се слави името) по този начин, извън нашата воля, без нашата намеса, се дължат на Неговата мъдрост. Принудителното ни сътворение преследва много цели и идеи и допринася голяма полза. Въртенето на света не зависи от нас, но изцяло е в наша полза. Ако кажем на слънцето: "Не сияй!", то няма да спре, ще продължи пътя си, макар че ние нито му изпращаме гориво, нито си плащаме за светлината и топлината, които получаваме от него, нито пък му плащаме данък. С други думи, слънцето работи съвсем безвъзмездно в наша полза. Всички течности изпити от нас, без нашето знание минават през бъбреците ни, това в наша вреда ли е? Срещу двайсет и четирите часа, които получаваме всяко денонощие и всеки, от които е със стойност на злато, ние даваме само няколко от тях на Този, който ни ги е отредил и в отплата получаваме такива достойнства, за които биха ни завидели дори ангелите, и също така райски палати за вечни времена в Дженнета (Рая). Какво голямо благоволение! Разхождаме се грациозно между красиви като рози лица, тичаме подир яснолики като луната и звездите на синьото небе красавици на двайсетия век. Каква красива съдба!

2. Заповедите и сътворяването, имайки предвид волята на човек (религиозни и морални)на молитвата намаз, постенето (оруч), борбата за правата вяра и избягването на разврата.

В числото на двата вида заповеди влизат желанието на Аллах и сътворяването. С други думи, Аллах изразява желание да бъдат сътворени и онези явления и събития в природата, които протичат извън волята на човека и ги сътворява с удоволствие, имайки предвид волята на рабите си. С тази разлика, че докато в този втори случай ТОЙ от някои сътворени неща остава недоволен. Така например Той задължава редовното спазване на намаза, желае тази Му повеля да се изпълнява и когато рабите спазват повелята Му, изпитва удоволствие. Но Аллах не обича богохулството и греховете. Само че когато човек показва склонност по собствена воля към тях, остава недоволен. Аллах не обича също така несправедливостта, насилието, тиранията, потисничеството, деспотизма и т.н. (2/205; 3/22-57). Но когато човек се насочи по собствена воля към подобни деяния, може да сътвори и тях въпреки недоволството си. Следователно редом с добрите неща Аллах твори и някои деяния, които видимо или в действителност са лоши.

Да, както виждаме и разбираме от знаменията, Аллах е Творец на всички неща. Но за да не се чувстваме, че сме били принудени неминуемо да извършим лоши дела, за да не затънем пряко волята си под натиска на неща извън волята ни, Аллах ни е оставил отдушници и изходи от трудни положения, не ни е захвърлил в ръцете на злия свят. Името на този изход, на този отворен позорец, този фар на надеждата, който ни е предоставен от Аллах (да Му се слави името), за да ни изведе от тъмата до светлината на Плеяда в случаите, когато изпаднем в трудност, е частичната воля.